Читать «Много хубава година» онлайн
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни
Много хубава година
— Здрасти, — каза той.
Тя го погледна. Косата му бе с цвят на пясък, около тридесетте, изглеждаше малко раздърпан, но прическата и дрехите му бяха безупречни. Усмихваше се.
— Извинете, — каза тя, — Познаваме ли се?
Той поклати глава.
— Още не, — каза, — Името ми е Брадли. Брад Дент.
— Ами… С какво мога да ви бъда полезна, Господин Дент?
— Струва ми се, че ще се влюбя във вас, — каза той, — — Естествено ще е необходимо известно съдействие. Мога ли да ви попитам кога свършвате работа?
— Вие сериозно ли?
— Да.
Тя сведе поглед към плота на щанда, забеляза, че пръстите й барабанят по стъклото, спря ги и отново вдигна поглед. Неговата усмивка още бе там.
— Затваряме след двадесет минути — каза рязко, — Бих могла да бъда отпред след половин час.
— Ще бъдете ли?
Тогава тя се усмихна. Тя кимна.
— Казвам се Марша.
— Радвам се. — каза той.
По време на вечерята, в ресторанта, който иначе тя никога не би открила сама, тя го изучаваше на светлината на свещите. Ръцете му бяха гладки. Акцентът му бе средноамерикански.
— Сторихте ми се познат, когато дойдохте при мен. — каза тя. — — Виждала съм ви някъде преди. Фактически, сега като се замисля, ми се струва, че днес няколко пъти минахте през гишето ми.
— Може и да е така. — каза той, доливайки вино в чашата й.
— С какво се занимавате, Брад?
— С нищо. — каза.
Тя се засмя.
— Звучи като много интересно занимание.
Той се усмихна отново.
— Това, което исках да кажа бе, че съм се посветил на наслаждаване на този година, а не на работа.
— И защо така?
— Мога да си го позволя, а и годината е много хубава.
— Какво й е толкова необикновеното?
Той се облегна на стола си, преплете пръсти и я погледна през тях.
— Никъде не се водят войни, за разнообразие, — каза накрая. — Няма и граждански вълнения. Икономиката е стабилна по един прекрасен начин. — Той вдигна чашата си и отпи. — Намират се някои превъзходни реколти вино. Играят се всичките ми любими представления и филми. Науката върши удивителни неща — в медицината, в космоса. Издадоха се куп хубави книги. Има толкова места, където можеш да отидеш, толкова много неща, които можеш да направиш тази година. Един живот може да не ти стигне. — Той се пресегна и докосна ръката й. — А и аз съм влюбен. — довърши.
Тя се изчерви.
— Но вие почти не ме познавате.
— … За което също трябва да се погрижа — да ви опозная.
— Вие сте доста особен. — каза тя.
— Но вие ще ме видите отново.
— Щом ще е такава годината. — каза тя и стисна ръката му.
Тя го вижда редовно в продължение на цял месец, преди накрая да напусне работата си и да тръгне с него. Вечеряха прекрасно, пътуваха често…
Една вечер в Мауи към края на годината тя осъзна, че е влюбена в него.
— Брад, — каза, прегръщайки го силно, — през пролетта това приличаше повече на игра, отколкото на нещо друго…
— А сега?
— Сега е различно.
— Радвам се.
В новогодишната нощ отидоха на вечеря в един ресторант, който той знаеше. Тя приближи лицето си към неговото над пилето с пържен ориз.
— Онзи мъж, — каза, — на ъгловата маса вдясно…
— Да?
— Много прилича на теб.
