Читать «Мистър Рейнър, учителят» онлайн - страница 2

Ограбен така внезапно, мистър Рейнър почувства нужда да запали цигара, но до междучасието имаше още тридесет минути. А в този клас той имаше да преподава чак до десет часа, когато влизаха в час по география. Шумът нахлу в него като студена вода в кораб и го върна към действителността. Това бяха най-големите и неуки момчета в училище, истинска сбирщина, допълнителна паралелка от четиринадесетгодишни непохватни юноши, подготвяни да напуснат училището и да постъпят на работа из местните фабрики. Бъливан, най-буйният от всички, утихна едва след като престана да зяпа през прозореца, но шумът в класа продължи. Единствено изпълнимият план за през оставащите месеци беше да ги запази колкото е възможно по-мирни, сетне да разтвори вратите и да ги пусне на свобода, за да се пръснат по широкия свят като млади животни, каквито бяха всъщност — да нахлуят в леса на улиците, настървени за цигари и футбол, за бира и жени. Отговорността му падаше заедно с преобърнатата страница на училищния дневник. Те щяха да бъдат прехвърлени в друг свят, по-непоправим от тази джунгла сред вражи земи, която той ръководеше, за да си изкарва прехраната.

— Добре — извика с ясен глас мистър Рейнър, — А сега да осигурим малко тишина в стаята!

Макар че шумът продължи, в класа владееше атмосфера на послушание. Мистър Рейнър не държеше строго на дисциплината, но учителстваше от двадесет и пет години и си бе извоювал авторитет, в който се вслушваха. Независимо от това, че не биеше много често учениците, те разбираха, че може лесно да го стори, защото не е новак. Съзнаваха, че младият и неопитен учител крие по-малко сила в юмрука си, отколкото един учител на средна възраст. И поради това, когато им кажеше да пазят тишина, те обикновено го послушваха.

— Извадете библиите си — каза мистър Рейнър, — И ги отворете на „Изхода“, глава шеста!

Наблюдаваше ръцете на четиридесет и пет момчета. Малко от тези ръце бяха чисти. Те разтваряха библиите, както и всички книги, необяснимо защо отзад напред. От време на време той зърваше тук-там по книгите, сред бъркотията на страниците, по някоя яркоцветна рисунка. Облегна се на високата катедра, опря чело на ръката си — наблюдаваше как Бъливан шепне нещо на момчето, седнало до него, и чуваше как то хихика.

— Хендли — привидно строго запита мистър Рейнър, — кой беше Арон?

От средата на класа се надигна дребно момче:

— Арон от библията ли, сър?

— Да. Кой друг, магаре такова?

— Не зная, сър — отвърна момчето или защото наистина не знаеше, помисли си мистър Рейнър, или защото искаше да си върне за това, че го нарекоха „магаре“.