Читать «Мистър Рейнър, учителят» онлайн

Алън Силитоу

Мистър Рейнър, учителят

Сега, когато момчетата бяха сравнително поутихнали, мистър Рейнър зашари с поглед през прозореца на класната стая, прекоси калдъръмената улица и надникна във витрината на Харисън — магазина за платове. През очилата с рогови рамки, изострили зрението му, той наблюдаваше новопостъпилата продавачка, която вдигна ръце над главата си, за да досегне куп мъжки, памучни гащета. Движението така удължи гърдите й под тъмносинята дреха; че тя стана почти плоска. Мистър Рейнър застърга леко с обувки по пречката на своя стол, този висок стол, бивал неведнъж предмет на шеги в учителската стая. Говореха, че мистър Рейнър щедро заплатил на разсилния, за да удължи краката на стола, което му помагало да вижда по-добре през прозореца и да наблюдава по-безпрепятствено продавачките в отсрещния магазин на Харисън. Повечето момчета в класната стая бяха вече свикнали с неговата разсеяност — тя им осигуряваше свобода, така че те нито проявяваха склонност, нито пък отделяха време, за да се присмиват на продължителните й пристъпи.

Когато плоскогърдото момиче се качи в отдела за мъжки костюми, на негово място дойде друго — дребно и пълничко, със задоволително едър бюст, — застана в средата на тезгяха, извади от една кутия пъстри вратовръзки и ги подреди като спици на колело пред току-що влезлия в магазина мъж. Но според вкуса на мистър Рейнър привлекателността на тази продавачка избиваше в неприятна крайност и той отново съжали, че момичето, което считаше за съвършено във всяко едно отношение, вече не съществува.

На фона на улицата и магазина и оживеното движение помежду им, всичко сведено — без усилие от неговия неподвижно втренчен поглед — до състояние на избледняла отдалеченост, той отново я призова. Но макар че бе починала, само преди десет дни, мистър Рейнър си възстановяваше трудно нейния образ, защото по начало паметта му не задържаше дълго и ясно спомена за лица.

Осемнадесетгодишна, припомняше си той, и не прекалено висока, с почти момчешки черти под къса кестенява коса — кафяви очи, заоблени страни и съразмерни устни, — една девойка, прилична на Афродита, но малко по-ласкава от нея, както непрестанно му подсказваше неговият усет. Носеше кафява блуза и кафява плетена жилетка — едно съчетание, което ти позволяваше само да зърваш и мъчително да отгатваш фигурата й от кръста нагоре. Но през един летен ден жилетката бе свалена, откривайки гърди със същата класическа форма и възшироки бедра, които съответстваха на малко тежките, набити крака с плътни, спасяващи хармонията прасци. Достатъчно бе да прекоси магазина от тезгяха до подножието на стълбата, водеща за горната част, и правилата, които мистър Рейнър преподаваше по смятане, се превръщаха в кухи, назидателни фрази, претупани набързо. Това възхити учениците, защото им осигуряваше един почти свободен час.

Онова, което споменът не можа да стори, се допълни от въображението и мистър Рейнър пресъздаде осезаем образ, задвижен от една отдавна отглеждана, неспокойна чувственост, в която съпругата и семейството му нямаха дял. Той нагласи очилата си, прекара език по пресъхналото си небце и повторно простърга крак по пречката на стола. Когато онова момиче тръгнеше, то понасяше тялото си с горделива походка и изтъкваше очарованието на всяка негова частица, така че той предугаждаше дори каква е петата на обутия крак или пръстите на ръцете, заровени в топ разкошен плат. Един голям, зелено боядисан тролейбус премина бързо по улицата, следвайки своя път, и отнесе видението на мистър Рейнър заедно с многоцветните реклами, които красяха ивицата между покрива и долната платформа.