Читать «Мис Съвършенство» онлайн - страница 2

— Е, всички знаем, че поне аз ще стана известна — Алисън опна рамене и изви главата си настрана, разкривайки лебедовата си шия.

— Защо пък точно ти ще станеш известна? — предизвика я Спенсър, като думите й прозвучаха доста по-злобно, отколкото най-вероятно бе възнамерявала.

— Ще имам мое собствено телевизионно шоу. Ще бъда една по-умна и по-сладка Парис Хилтън.

Спенсър изсумтя. Но Емили сви своите бледи устни, размишлявайки над думите й, а Хана кимна с глава, сякаш наистина вярваше в това. Такава си беше Али. Тя нямаше да остане задълго тук, в Роузууд, Пенсилвания. Естествено, Роузууд бе очарователен в много отношения — всичките му жители приличаха на ходещи модели от списанието „Таун енд кънтри“ — но те просто знаеха, че Али е създадена за велики дела.

Преди година и половина тя ги бе измъкнала от забвението, за да станат нейни най-добри приятелки. Редом с Али те се бяха превърнали в Момичетата на „Роузууд дей“, частното училище, в което всички учеха. Една седмица оставаше до завършването на седми клас, а те разполагаха с цялата власт да определят кой е готин и кой не е, да правят най-добрите купони, да получават най-добрите места в занималнята, да се кандидатират за училищния съвет и да печелят поразяващо количество гласове. Е, това последното се отнасяше само за Спенсър. Като изключим някои подробности — както и случайното ослепяване на Джена Кавана, за което те избягваха да си мислят — животът им се бе превърнал от сносен в съвършен.

— Какво ще кажете да заснемем едно токшоу? — предложи Ариа. Тя се считаше за официалния фотограф на приятелките — едно от многото неща, за които си мечтаеше да стане като порасне, бе вторият Жан-Люк Годар, някакъв абстрактен френски режисьор.

— Али, ти ще си известната личност. А Спенсър ще води интервюто.

— Аз ще бъда гримьорката — предложи Хана, като започна да рови в раницата си, за да открие чантичката си с гримове.

— Аз ще съм фризьорката — Емили прибра червеникаворусата си коса зад ушите и се втурна към Али.

— Имате прекрасна коса, cherie — каза й тя с фалшив френски акцент.

Али измъкна близалката от устата си.

— Cherie не означава ли приятелка?

Останалите побързаха да се засмеят, но Емили пребледня.

— Не, това е petite amie.

Напоследък Емили много се връзваше, когато Али се шегуваше с нея. Преди не беше такава.

— Добре — каза Ариа, като нивелира камерата. — Готови ли сте, момичета?

Спенсър се тръсна на дивана и сложи на главата си диадемата от изкуствени диаманти, останала от новогодишното тържество. Тогава я беше носила цялата нощ.

— Не можеш да я използваш — каза Али.

— Защо? — Спенсър пооправи диадемата, която се беше килнала на една страна.

— Защото така. Ако някой трябва да бъде принцесата, то това съм аз.

— Защо трябва винаги ти да си принцесата? — измърмори Спенсър под носа си. Останалите усетиха нервно напрежение. Спенсър и Али не се разбираха напоследък и никой не знаеше защо.

Телефонът на Али изпиука. Тя се пресегна, отвори го и се извъртя на една страна, за да не може никой да види съобщението.