Читать «Мис Съвършенство» онлайн - страница 5
Сара Шепард
— Иън, би ли ми помогнал, ако обичаш — Мелиса издаде някакъв тракащ звук от кухнята.
— Само секунда — извика Иън.
— Иън! — Мелиса звучеше раздразнено.
— Сетих се! — Спенсър отметна дългата си руса коса назад. Страшно й хареса, че Иън обръща повече внимание на тях, отколкото на Мелиса. — Какъв би бил за теб идеалният подарък по случай дипломирането ти?
— Иън — извика Мелиса през зъби. Светлината, която идваше от хладилника, хвърляше сянка върху лицето й. — Имам Нужда от Помощ.
— Това е лесен въпрос — отговори Иън, като не й обърна внимание. — Искам уроци по бейзджъмпинг.
— Бейзджъмпинг ли? — извика Ариа. — Какво е пък това?
— Скачане с парашут от покрива на висока сграда — обясни Иън.
Докато Иън им разказваше за Хънтър Куинан, един от неговите приятели, който бил скачал много пъти с парашут от сграда, момичетата се бяха навели любопитно напред. Ариа беше фокусирала камерата върху челюстта на Иън, която изглеждаше като изсечена от камък. За миг погледът й се отклони към Али. Тя седеше до Иън и се взираше в пространството. Дали й беше скучно? Може би имаше по-интересни неща за правене — може би полученото съобщение бе свързано с плановете, които крояха с по-големите й великолепни приятелки.
Ариа отново погледна към телефона на Али, който лежеше на декоративната възглавничка до ръката й. Какво ли криеше от тях? Какво ли беше намислила?
Понякога не ви ли се иска просто да я убиете? Въпросът на Спенсър витаеше из съзнанието на Ариа, докато Иън продължаваше да говори. Дълбоко в себе си тя знаеше, че всички се чувстват по този начин. Може би просто щеше да е по-добре Али да… изчезне, вместо просто да ги забрави.
— И Хънтър каза, че получил невероятен приток на адреналина, когато скочил — завърши Иън. — Усещането било по-велико от всичко. Дори от секса.
— Иън — извика предупредително Мелиса.
— Това звучи невероятно. — Спенсър погледна към Али, която седеше от другата страна на Иън. — Нали?
— Да. — Али изглеждаше като замаяна, все едно е в транс. — Невероятно.
Останалата част от седмицата премина като сън — последните изпити, планирането на партитата по случай завършването, още срещи и още повече напрежение. И тогава, в онази вечер на последния ден от седми клас, Али изчезна. Просто ей така. В единия миг бе там, в следващия я нямаше.
Полицията претърси целия Роузууд за следи. Разпитаха четирите момичета поотделно, интересуваха се дали Али се е държала странно напоследък, или пък дали се е случило нещо необичайно. Те размишляваха дълго и усилено. Нощта, в която тя изчезна, бе доста странна — Али ги беше хипнотизирала и беше избягала от хамбара, след като се бе скарала със Спенсър заради щорите, и после просто не се беше върнала повече. Но дали са имали други странни нощи? Те си помислиха за вечерта, когато се бяха опитали да прочетат съобщенията на Али, но скоро я отхвърлиха — след като Иън и Мелиса си тръгнаха, настроението на Али веднага се оправи. Направиха си конкурс по танци и си поиграха с караоке машината на Хана. Загадката със съобщенията на Али бе забравена. След това ченгетата ги попитаха дали някой близък на Али би искал да я нарани. Хана, Ариа и Емили веднага се сетиха за едно и също нещо: Понякога не ви ли се иска просто да я убиете — се беше озъбила Спенсър. Но не. Тя просто се беше пошегувала. Нали?