Читать «Мис Безсърдечна» онлайн - страница 11

Ариа нахлузи дънките и пуловера, които Байрън й беше донесъл, и слезе в стаята на Спенсър на втория етаж. Господин и госпожа Хейстингс седяха в чакалнята от другата страна на коридора и проверяваха нещо в блекбъритата си. Хана и Емили вече бяха дошли в стаята, облечени в дънки и пуловери, но Спенсър все още лежеше в леглото, облечена с болнична пижама. Към ръцете й бяха прикрепени системи, кожата й имаше нездрав цвят, около очите й се виждаха тъмночервени кръгове, а на квадратната й челюст — оток.

— Добре ли си? — възкликна Ариа. Никой не й беше споменал, че Спенсър е пострадала.

Приятелката й кимна едва-едва и използва дистанционното управление на леглото, за да се повдигне малко.

— Вече съм много по-добре. Казаха, че натравянето с пушек влияе по различен начин на хората.

Ариа се огледа. Стаята миришеше на повръщано и белина. Един монитор в ъгъла отразяваше жизнените показатели на Спенсър, а върху малкия хромиран умивалник в ъгъла бяха натрупани кутии с хирургически ръкавици. Стените бяха боядисани в резедав цвят, а на стената, до спуснатите пердета с цветни мотиви, висеше плакат, който обясняваше как жените сами да проверяват гърдите си за туморни образувания. И, разбира се, някое хлапе беше нарисувало пенис до женските гърди.

Емили седеше на един малък стол до прозореца, червеникаворусата й коса беше разбъркана, а устните — изкривени. Тя се размърда смутено, атлетичното й тяло на плувкиня не се чувстваше удобно в малкото столче. Хана стоеше до вратата, облегната на един знак, който обявяваше, че всички болнични работници трябва да носят ръкавици. Погледът в лешниковите й очи беше стъклен и отсъстващ. Тя изглеждаше още по-слаба от обичайното, тесните й тъмни дънки висяха като торба на задничето й.

Ариа безмълвно извади знаменцето на Али от кожената си раничка и го разпъна на леглото на Спенсър. Всички се събраха около него и започнаха да го разглеждат. Платът беше покрит с блестящи сребристи драскулки. Видяха логото на Шанел, инициалите на Луи Вюитон и името на Али, написано с големи заоблени букви. В единия ъгъл беше нарисуван кладенец на желанията с тухлен покрив и манивелка. Ариа прокара пръст по очертанията му. Не виждаше никакви следи, никакъв проблясък за онова, което се беше случило с Али в нощта, когато беше убита. Това бяха нещата, които всички рисуваха по своите знаменца. Спенсър докосна тъканта.

— Бях забравила, че Али закръгля така буквите.

Хана потрепери.

— Дори само зърването на почерка й ме накара да се почувствам така, сякаш тя е с нас.