Читать «Минало време» онлайн - страница 209

— Опитват се да разберат.

— А Елизабет Касъл?

— И двамата са неоткриваеми.

— Може би трябва да отида в Бостън.

— Но преди това трябва да се отбиеш на едно място.

— Къде?

— Открих Стан Ричър — каза Еймъс.

— Добре.

— Пристигнал е тук преди трийсет години. Известно време е живял сам, после се е преместил при роднини. Регистрирал се е като гласоподавател и все още притежава шофьорска книжка.

— Добре — повтори Ричър.

— Свързах се с него. Иска да те види.

— Кога?

— Сега.

— Вече е късно.

— Той страда от безсъние. Обикновено гледа телевизия по това време. Заяви, че си добре дошъл и можете да говорите цяла нощ.

— Къде живее?

— В Лакония — отвърна Еймъс. — Тук в града. Може да си минал случайно покрай дома му.

* * *

Оказа се, че Ричър бе минал на две преки от него. По времето, когато бе наел стая във втората къща за гости. Ако бе тръгнал наляво, а после бе свърнал първо надясно и после наляво, щеше да се озове в пряка като онази, на която живееше сервитьорката от коктейл бара. Щеше да види врата отляво и врата отдясно, но не и стълби към втория етаж, а почти нови триетажни къщи, разположени от двете страни на вътрешния двор.

Стан живееше в къщата отляво.

Еймъс ги очакваше в цивилен автомобил, спрял до бордюра близо до началото на пряката. Тя се здрависа с Бърк и заяви, че се радва да го види. После се обърна към Ричър и го попита дали всичко е наред.

— Странна история — каза тя.

— Не чак толкова — отвърна Ричър. — Е, може би съвсем малко. Вече подредих пъзела. Или по-голямата част от него. Винаги съм смятал, че нещо не е наред в тази история. Сега знам какво. Досетих се благодарение на стария господин Мортимър.

— Кой е „старият господин Мортимър“?

— Един симпатяга от старчески дом. Който каза, че от време на време ходел на гости у братовчедите си в Райънтаун. И който си спомня момчетата, които обичали да наблюдават птици. Мобилизирали го в края на войната. А после се оказало, че нямат нужда от него. И бездруго мобилизирали повече хора, отколкото трябвало. Така и не стигнал до фронта и на всеки парад по случай Четвърти юли се чувствал като измамник.

Еймъс замълча.

Тримата тръгнаха заедно към вратата. Така е по-уместно предвид късния час, настоя Бърк.

Прилича на уведомление за загинал войник, помисли си Ричър. Двама военни полицаи и един свещеник.

Ричър натисна звънеца.

Лампата в коридора светна след цяла минута. Ричър видя това благодарение на прозорчето в горната част на вратата. Видя още тесен дълъг коридор и светли петна по стените, семейни фотографии най-вероятно.

Видя и силует на възрастен мъж, който влачеше краката си. Прегърбен, бавен, неуверен. Старецът вървеше, опрял кокалчетата на дланта си в парапета на стената. Пристъпи с усилие към вратата и я отвори.

44

Старецът беше поне на деветдесет. Слаб и прегърбен. Дрехите му бяха големи. Нищо чудно да му бяха любими, но да ги бе купил, когато е бил на седемдесет. Навремето сигурно е бил висок поне метър осемдесет и пет и е тежал осемдесет-деветдесет килограма, но това бе отдавна. Сега беше прегърбен като въпросителна. Кожата му бе увиснала и бледа. Очите му бяха воднисти. Сребристите му кичури бяха тънки като коприна.