Читать «Мимозата» онлайн - страница 4

издъхваха птички от студ вкочанени.

Топъл дъждец заваля най-напред,

но капките му се превръщаха в лед;

по тях се слоеше роса мразовита,

що от земята нагоре излита.

Виелица зла забушува тъдява.

Подобно на вълк, който плячка съзрява,

тя брулеше клоните, с лед натежали,

и хищно ги кършеше, без да ги жали.

Когато най-сетне дойде пролетта,

мимозата беше труп без листа,

а плевели, гъби те плъзнаха пак,

като мъртъвци из гробовния мрак.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Не мога да кажа аз дали духът,

скрит на мимозата в нежната плът,

можа да усети, преди да загине,

промяната странна във тази градина.

Не смея да мисля дали и душата

на тази девойка, що тук, на земята,

раздаваше обич, печал ще сломява,

когато градината пак навестява.

Но в този лъжовен, несигурен свят

на грешки, невежество, грубост и глад,

где всичко се вижда само отвън,

а ние самите сме сенки от сън,

таз само надеждица скромна остава:

(И все пак, понякога тя утешава …)

че дори и смъртта, що със нас си играе,

като всичко останало — лоша шега е…

Че тази фея и тази градина красива,

багрите, мирисът, който опива,

във празното нищо не са се стопили,

че не те, а ние сме се променили!

За любов, красота и за радост засмяна,

не ще има никога смърт, ни промяна,

но тяхната сила гнети сетивата:

те, немощни, чужди са на светлината.

1820

Информация за текста

Percy Bysshe Shelley

1820

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, NomaD, 2008

Публикация:

Пърси Биш Шели. Избрана лирика

Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов

Редактор: проф. Марко Минков

Художник: Борис Ангелушев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Димитър Захариев

Коректор: Елка Георгиева

Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.

Печатни коли: 16V2. Формат: 84x108/82. Тираж: 8080.

Поръчка № 84 (778). Поръчка на печатницата № 17.

Цена 8,60 лева.

Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура, София, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5574]

Последна редакция: 2008-03-23 13:00:00

1

Нарциси — Според легендата Нарцис е бил красив момък, който студено и надменно отблъсквал влюбените в него нимфи. За наказание Афродита го накарва да се влюби в собственото си отражение. Веднъж, когато се оглежда в кристалния поток, той вижда своя образ, безумно се влюбва в него и напразно го зове и иска да го прегърне, докато издъхва от копнеж. Боговете го превръщат в цвете.

2

Найади — полубогини, нимфи на текущите води — извори и реки. Изобразявани като красиви девойки с венци на главата.

3

Менада — вакханка, участница в буйните, възторжени тържества, посветени на древногръцкия бог Диони (Бакхус)…

4

Байе — древно летовище на неаполитанския залив.