Читать «Мелани» онлайн - страница 6

Всяка лятна привечер, когато слънцето се стапя в златното си зарево, когато Софийския влак излиза от железопътната гара и се устремява на запад към гаснещото светило, пътниците за Видин могат да видят интересна гледка. Досами парапета, от към магистралата, прегърбен от тежестта на кожена чанта, стои побелял немлад вече мъж. От другата страна на железопътната линия, седнало на задните си лапи, чака шарено красиво куче. То е сляпо с едното си око. И двамата чакат да мине влака. А когато и последния вагон се изниже, един радостен глас разкъсва настъпилата тишина.

— Мелани! Мелани! Ме-елани…

Последва го радостен кучешки лай. След кратко почесване зад ушите, двамата тръгват заедно, един до друг, в посока към Стария пазар, където в падащата теменужена вечер, ги чакат новите грижи и новите проблеми.

Информация за текста

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2961]

Последна редакция: 2007-06-05 22:15:07