Читать «Между вторник и четвъртък» онлайн - страница 3

Мъжът спря, слезе, подаде й ръка и не я пусна до входа. Не отключи, а направо отвори и я покани:

— Заповядай…

Тя прекрачи прага и остана до вратата. Беше приказно. Огромен хол, внушителна вътрешна стълба към втория етаж, навсякъде лакирано дърво, картини по стените. В камината подскачаха игриви пламъци.

Той я прегърна през кръста, заведе я до пищния диван в средата. Беше онемяла.

— Ще ми дадеш ли палтото си? — прошепна й той.

— Да… — разкопча се, мъжът го съблече.

Щом я видя в черния костюм, точно следващ извивките на тялото й, той не скри възхищението си.

Остави палтата, отвори бутилка червено вино, наля и приближи до рамото й:

— Дано ти хареса царската селекция — подаде й чашата. — Да пием… за нас.

Звъннаха. Отпиха. Едва тогава тя проговори:

— Харесвам сухи вина. Устните потръпват от тях.

— Значи съм улучил?

— Да… напълно.

Остави чашата досами ръба на масичката и седна в ъгъла на дивана. Мъжът освободи копчетата на сакото и се настани близо до нея.

Тя съзерцаваше пламъчетата:

— Не си представям по-красив танц, от този на огъня.

— А танцът на телата и… душите?

— Той не винаги е красив.

— Нашият ще бъде!

Притегли я до себе си, вплете пръсти в нейните, като ги целува бавно и дълго:

— Кога реши да приемеш… поканата ми?

Този път вълнението й личеше, но тя му отговори:

— Чаках да намериш пътечката.

Той промуши ръка през кръста й, целуна я зад ухото, а тя продължи:

— Въпреки, че толкова жени те мечтаят…

— Аз си открих желаната.

Тя намери устните — търсещите, искащите, молещите. Сключи пръсти в косите му, а той я понесе нагоре по стълбите…

* * *

Събуди я похъркване. Размърда се, потърка очи. Затърси под завивките и намери гърба на… мъжа си. Сепна се! Какъв беше този сън?

Замижа. Малко по малко детайлите се наместваха. Запомни всичко. „Бисерче“ каза си тя, зарадва му се и го скри някъде навътре.

Побутна мъжа си да става. Закъсняваха за работа. Беше четвъртък, трябваше да е навреме при асансьора.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1715]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48