Читать «Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум» онлайн - страница 2

– Кал? – обърна се към него баща му, като го гледаше странно.

Не ме гледай, искаше да каже Кал, но в същото време сякаш питаше: Какво виждаш, когато ме гледаш? С Алистър режеха любимата пица на Кал – пеперони с ананас. Друг път биха си приказвали за поредното приключение на Кал в града или за това върху какъв проект работи Алистър в гаража. Сега обаче Алистър мълчеше и Кал не знаеше какво да каже. Най-добрите му приятели, Аарън и Тамара, му липсваха, но не можеше да ги спомене пред баща си, тъй като бяха част от вълшебния свят, който Алистър мразеше.

Кал слезе от стола.

– Мога ли да изляза на двора да поиграя с Пакостник?

Алистър се намръщи. Някога сладко кученце, сега той се бе превърнал в подрастващо рунтаво чудовище, заемащо голяма част от недвижимото имущество под масата. Изплезил език, вълкът погледна бащата на Кал с обсебените си от Хаоса очи. После изскимтя тихо.

– Много добре – въздъхна тежко Алистър, – но не се бави. И не се показвай пред хората. Най-добрият начин да предотвратим оплаквания от страна на съседите е да не виждат Пакостник много-много.

Пакостник скочи и ноктите му затракаха по паркета, докато вървеше към вратата. Кал се ухили. Знаеше, че привързаността към звяр, роден от Хаоса, му печели точки за черен лорд, но не съжаляваше, задето го е запазил.

Кал опита да не мисли за това, когато излезе навън. Бе топъл летен следобед. Задният двор бе обрасъл с гъста трева. Алистър не я косеше достатъчно редовно, тъй като бе от хората, които предпочитат да държат съседите настрана, вместо да ги поканят на пикник.

Кал се разведри, докато хвърляше пръчката и чакаше Пакостник да му я върне. Щеше и да тича, стига да можеше, но болният му крак пречеше да се движи бързо. Пакостник сякаш разбираше това и избягваше да се отдалечава много.

След още малко игри двамата прекосиха улицата към парка и Пакостник изтича към едни храсти. Кал провери дали има пликчета в джобовете си. Черните лордове определено не чистеха след домашните си любимци, затова отбелязваше всяка своя разходка в колонката с добри дела.

– Кал?

Кал се завъртя изненадан. Когато видя кой го е заговорил, се удиви още повече. Русата коса на Кайли Майлс бе опъната назад с две щипки с формата на еднорози. В ръката си държеше розова каишка. В края ù имаше нещо, наподобяващо малък бял парцал, но можеше и да е куче.

– Ти... – каза Кал. – Ъъъ... знаеш името ми?

– Отдавна не сме се виждали – отвърна Кайли, като явно реши да пренебрегне объркването му, след което сниши глас: – Влезе ли в училището за балет?

Кал се поколеба. Кайли се бе явила с него на Железния изпит – входа на Магистериума, но той бе преминал, а тя се бе провалила. Бе преместена от маговете в друго училище и от онзи момент насам не я бе виждал. Очевидно помнеше Кал, тъй като го гледаше объркана, но не бе сигурен какво тя смяташе, че е станало с него. Спомените ù явно бяха променени, преди да я върнат сред населението.