Читать «Машините на Бога» онлайн - страница 5
Джек Макдевитт
Крокодилският образ на бога-герой също носеше типичното благородство. На един фриз той съзерцаваше смъртността в присъствието на облечената в черна пелерина Смърт.
— В крайна сметка — каза Линда — той моли да бъде върната божествеността му. Тук, погледнете молещите ръце.
Хенри кимна и попита:
— И връщат ли му я?
— Телмън оставила той сам да реши. „Ще изпълня желанието ти. Но помисли добре. Ако продължиш по пътя, който си избрал, хората ще те обичат и почитат, докато ги има на този свят.“ Не е казала „хора“, разбира се, а куракуатяни. — Линда освети последната картина. Тук Тъл вече беше взел решението си и беше облякъл доспехите си за последния бой.
— След смъртта му майка му го наредила сред звездите. — Тя се обърна към Хенри. — Това е поуката от мита. Смъртта е неизбежна. Дори боговете са й подвластни. Като в скандинавската митология. За други пък да я прегърнеш доброволно е истинската мяра за божественост.
В тъмната, загърната в пелерина фигура имаше нещо, което го смущаваше.
— Има нещо много познато в нея — каза Хенри.
— Ами — обади се Карсън. — Просто символ.
— Не. — Той беше виждал този образ и преди. Някъде. — Не е от Куракуа, нали?
— Я повтори!
— Не е от Куракуа. Погледнете я.
— Не, не е — потвърди Линда. — Има ли някакво значение?
— Може би не — отвърна той. — Но я се вгледайте по-внимателно. На какво ви напомня?
Карсън си пое дълбоко дъх и каза:
— Статуята на Япет. Това е един от Монументите.
Вече разполагаме с пълен комплект от Сезоните на Тъл. Изпращам ти и подробности от дизайна, както и копия на осем надписа на линеен касумелски С. Извадихме голям късмет: мястото е в отлично състояние, като се има предвид, че е било в близост до морето през по-голямата част от съществуването си и под водата през последните няколко века.
Ако имахме време, щяхме да го отпразнуваме както подобава. Но вече сме съвсем близо до края. След няколко седмици ще сме обърнали всичко в земни матрици. Всъщност ние сме последният екип, останал на Куракуа. Всички други си заминаха. Хенри, Бог да го благослови, няма намерение да тръгне, докато не натиснат бутона.
Както и да е, твоят вундеркинд попадна на златна мина. Хенри предполага, че ще нарекат новата библиотека на Академията с моето име.
Линда
