Читать «Марта и Мария» онлайн - страница 3

— Наистина е така — каза госпожа Грюнфелд. — А ако имахте шест деца като мене, Мартичке, тепърва щяхте да разберете…

Тогава Марта каза:

— Госпожа Грюнфелд, когато неочаквано дойде ТОЙ, Учителят от Назарет, аз просто се ужасих: може би… може би идва да каже онова хубаво нещо, което, стори ми се, бях чакала толкова години, а то да се случи такова безредие в къщи! Сърцето ми заседна в гърлото, дума не можах да кажа; помислих си: ще мине, каква глупава жена съм, ще взема през това време да натопя бельото и ще отскоча до Ефраимови, ще пратя да повикат наш Лазар и ще изпъдя от двора кокошките, да не го смущават. След това, когато турих всичко в ред, ме обхвана една такава прекрасна увереност: сега съм готова да чуя словото Божие. И аз тихо, тихичко отидох в стаята, където седеше ТОЙ и говореше. Мария седеше в краката му и не сваляше очите си от Него…

Марта сухо се засмя.

— Мина ми през ума как ли бих изглеждала АЗ, ако се бях ококорила така срещу Него! В този миг, госпожа Грюнфелд, Той така мило и открито ме погледна, сякаш искаше да ми каже нещо. И аз изведнаж виждам: Боже, колко е мършав! Нали знаете, никъде нищо свястно не му се случва да хапне, а хлябът и медът си стоят почти недокоснати. Тогава ми мина през ума: гълъби! Ще му приготвя гълъби! Ще изпратя Марчето да донесе от пазара, а през това време Той ще си почине малко: „Марче — казвам й аз, — ела за малко в кухнята.“ А Мария нищо, сякаш е сляпа и глуха.

— Не е искала да остави госта самичък — опита се госпожа Тамар да успокои Марта.

— По-добре да се беше погрижила да го нахрани с нещо — остро възрази Марта, — нали това ни е работата на нас, жените? И като видях, че Мария не чува, а само гледа като в изстъпление, тогава… госпожа Тамар, аз дори не зная как се случи това, но аз не можех да не го кажа. „Господи — казах аз, — нима ти е безразлично, че сестра ми ме оставя сама да прислужвам? Кажи й да ми помогне в кухнята!“ Ей тъй, без да искам, го изтърсих…

— Е и той каза ли й? — попита госпожа Грюнфелд.

Трескавите очи на Марта се наляха със сълзи.

— „Марто, Марто, усърдна си и се грижиш за много неща, ала едно е нужно, Мария е избрала по-добрата част и нея никой не ще й отнеме…“ Ей така някак го каза, госпожа Тамар.

— И това ли е всичко, което каза — попита госпожа Тамар след известно мълчание.

— Всичко, доколкото зная — каза Марта, като бършеше грубо сълзите си с ръка. — След това отидох да купя гълъби — разбойници са тия на пазара, госпожа Грюнфелд, — опекох ги, а за вас сготвих супа от дреболиите…

— Знам си аз — рече госпожа Грюнфелд. — Вие сте много добра, Мартичке.