Читать «Майка на пет деца» онлайн - страница 2
Франсис Брет Харт
— Нямаш ли у дома друга глава — благо запита той, — някакви остатъци?
Мери тъжно поклати глава: дори и нейното плодовито майчинство не бе достигнало до създаване на детски резервни части.
Ами нещо подобно на глава? — съчувствено настоя той.
Обичливите очи на Мери се наляха със сълзи. — Не можеш ли да я използуваш с долната част нагоре? — продължи той замислено. — Бихме могли да направим чудесни крака от тия железа — добави той, като докосна двата зъбеца с художествено вдъхновение. — Ето на, виж… — Той посегна да обърне куклата с краката нагоре, но слабо възклицание на женска тревога и бързо движение на ръчица, подобаващо на всяка почтена жена, предвариха нескромността му. — Разбирам — каза той сериозно. — Е, ела пак утре сутринта и ще измислим нещо да я нагласим.
Джак беше замислен до вечерта, по-нетърпелив от обикновено с някои упорити мулета, които подковаваше, и дори затвори ковачницата един час по-рано, за да отиде до Големия завой при един конкурент. Но на другата сутрин, когато доверчивата и загрижена майка се появи пред огнището, от нея се изтръгна възглас на възторг. Джак беше майсторски прикачил куха желязна топка от колонка на някакви стари железни перила на двата зъбеца и я бе боядисал с огнеупорна боя. Наистина цветът на лицето беше твърде румен, горната част натежаваше и в крайна сметка другите кукли доста страдаха от неизбежното за тях общуване с тези непреклонни и неумолими глава и рамене, но това не намаляваше радостта на Мери от подновеното й първо чедо. Дори и, пълното отсъствие на черти на лицето не беше кусур в семейството, където чертите бяха толкова недоловими; и най-посредственият привърженик на еволюцията можеше да види, че кеглите Амплач бяха законната следваща стъпка от топчестоглавата „Мизерия“.