Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 8

— И ти си го усетила. — Сега Иймън хвана ръката на Брана и тримата останаха съединени. — Ще се върнем у дома, и то скоро.

— При следващата пълна луна. Трябва да тръгнем, щом настъпи пълнолунието.

— Надявах се да изчака — прошепна Тийгън, — поне докато родиш, но в ума и сърцето си усещах, че няма да чака.

— Бебето ще се роди у дома, в Мейо. И все пак... Това също е нашият дом. Не за теб — обърна се тя към Иймън. — Ти чакаше, беше търпелив и остана тук, но в сърцето си, в мислите и душата си винаги си бил там.

— Беше ни казано, че пак ще се върнем у дома. Затова чаках. Тримата, онези трима, които са дошли след нас. Те също чакат. — Иймън погали с пръсти синия камък, който носеше на врата си. — Ще ги видим отново.

— Сънувам ги — каза Брана. — Виждам в съня си жената, която носи моето име, както и другите. Биха се и загубиха битката.

— Ще се бият отново — обади се Тийгън.

— Причиниха му голяма болка. — В очите на Иймън блесна жесток пламък. — Той изгуби много кръв, както когато онази, която наричат Мийра и която дойде с Конър от тримата, го прониза с меча си.

— Проляха кръвта му — съгласи се Брана. — И той се изцели. Събира сили. Черпи ги от мрака. Не мога да видя къде и как, само го усещам. Не мога да видя дали ще променим онова, което предстои, дали ще можем да го унищожим. Но виждам тях и знам, че ако ние не успеем, те ще се сражават с него.

— Затова ще се върнем у дома и ще намерим начин. Така че онези, които ще ни наследят, да не са сами в битката.

Брана се замисли за децата си, които спяха горе. В безопасност и невинни. И за децата на децата на нейните деца, в друго време, в Мейо. Които не бяха нито в безопасност, каза си тя, нито толкова невинни.

— Ще намерим начин. Ще се върнем. Но не тази вечер, защото тази вечер ще празнуваме. Ще има музика. И тримата ще благодарим на онези, които са били преди нас, за светлината. За живота — каза тя и леко сложи ръка върху корема на сестра си, както и върху своя.

— Утре. — Иймън се изправи. — Утре ще започнем да кроим планове за края на онзи, който отне живота на родителите ни.

— Ще останеш ли при Брана? Искам сега да кажа на Гелуън.

— Кажи му само радостната вест днес. — Брана стана заедно със сестра си. — Утре ще има достатъчно време за другото. Нека днешният ден бъде посветен единствено на радостта.

— Така ще направя. — Целуна сестра си, брат си. — Нека Оуен си донесе арфата.

— Непременно. Ще огласим цялата гора с музиката си и ще полети над хълмовете.

Седна пак, когато Тийгън излезе, и Иймън побутна чашата с чай към нея.

— Изпий го. Бледа си.

— Малко съм уморена. Оуен знае. Говорих с него и е готов да тръгне — да остави всичко, което е построил тук. Никога не съм мислила, че ще ми е трудно да се върна. Не знаех, че ще се разкъсвам на две.

— Братята на Гелуън ще се грижат за земята заради двете ви с Тийгън.

— Да, това е известна утеха. Не и за теб, земята тук никога не те е теглила. — И отново я връхлетяха смесени чувства на радост и тъга. — Ти ще останеш в Мейо, каквото и да стане. Не мога да видя какво ще направим ние — Оуен, аз и децата. Но Тийгън ще се върне тук, това го виждам ясно. Сега нейното място е тук.