Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 7

— Не си. Как би могла да ми развалиш деня, като ми кажеш, че ще имам син, после и още един, и дъщеря? Не, остани на мястото си. Аз ще довърша приготвянето на чая.

И двете едновременно погледнаха към вратата, която се отвори в този миг.

— Разбира се, веднага е надушил прясно опечения хляб, такъв си е нашият Иймън — отбеляза Тийгън, когато брат им влезе с разрошена кестенява коса, както винаги, обрамчваща поразително красивото му лице.

Той се ухили и подуши въздуха като хрътка.

— Определено имам добър нюх, но не ми беше нужен, за да дойда насам. Толкова светлина струи от това място, че направо може да запали луната. Ако сте решили да правите толкова ярка магия, можеше да ми кажете.

— Не правим магии. Само си говорим. Ще имаме малко празненство с музика и песни в къщата тази вечер. А ти можеш да правиш компания на Брана, когато си тръгна, за да кажа на Гелуън, че ще става баща.

— След като има пресен хляб, бих могъл да... Баща ли каза? — Ясносините очи на Иймън грейнаха от удоволствие. — Това се казва хубава новина. — Вдигна Тийгън във въздуха и я завъртя, а после отново, след като тя се разсмя. Остави я на стола й, целуна я и се ухили на Брана. — Бих направил същото с теб, но сигурно ще си счупя гръбнака, понеже си голяма като планина.

— Не се надявай да хапнеш конфитюр с хляба.

— Красива планина. Която вече ме е дарила с прекрасен племенник и очарователна племенничка.

— Това може да ти донесе малко конфитюр.

— Гелуън ще полудее от радост. — Нежно, както винаги се отнасяше с Тийгън, той я погали по бузата. — Добре ли си, Тийгън?

— Чувствам се прекрасно. Сигурно ще сготвя за цяла армия, което идеално те устройва, нали?

— О, да, така си е.

— И ти трябва да си намериш жена, която ти подхожда — добави Тийгън, — защото от теб ще излезе чудесен баща.

— Напълно доволен съм вие двете да раждате децата, а аз да съм щастливият вуйчо.

— Има огнена коса и очи като бурно море и също притежава частица от магията. — Брана се облегна назад и погали с длан огромния си корем. — Напоследък ме връхлита на вълни. Отчасти се дължи на него, така си мисля — вече е нетърпелив. — После се усмихна. — Хубаво е да видя жената, която ще се хване с теб, Иймън. Не само за кратка закачка, а за дългия път.

— Не съм тръгнал да си търся жена. Не и единствената.

Тийгън се пресегна и улови ръката му.

— Мислиш си, както винаги си го правил, че не можеш да имаш жена, съпруга, защото трябва да пазиш сестрите си. Грешиш и винаги си грешал. Ние сме тримата, Иймън, двете с Брана сме също толкова силни, колкото и ти. Когато се влюбиш, няма да имаш избор.

— Недей да спориш с жена, която носи дете, особено ако е вещица — подхвърли бодро Брана. — Аз изобщо не търсех любовта, но тя ме намери. Тийгън я чакаше и тя дойде при нея. Ти може да бягаш от нея, братко мой, но въпреки това ще те настигне. Когато се върнем у дома. — Очите й отново се насълзиха. — О, за бога, разплаквам се от най-малкото нещо. Това те чака, Тийгън. Настроенията се променят безпричинно и често.