Читать «Магазинът» онлайн - страница 4

Алекс и Линдзи постоянно се караха, а когато не го правеха, се смееха. Също така четяха книги — истински книги с истински хартиени страници, за разгръщането на които трябваше да използваш пръстите си. Тези хлапета бяха умни, саркастични и обикновено се държаха добре. Двамата с Меган извадихме истински късмет с тях. Не ми се иска дори да знам дали и те ни харесваха.

Вечерта преди вечерята аз и съпругата ми бяхме много нервни. Имахме си причина за това. Налях й трета чаша с бяло вино (необичайно голямо количество за нея), а Линдзи и Алекс слагаха последните щрихи на вечерята — дъщеря ни подправяше сьомгата, а синът ни нареждаше листенца кресон.

— Слагам кресон, защото копърът е такова клише. — Великите готвачи говореха по този начин.

— Живей и се учи — отвърнах аз.

Меган отпи от виното си.

— Може би трябва да кръстим тази нощ „Партито на последните динозаври в Манхатън“.

Засмях се и отговорих „Може би“, но я разбрах точно какво има предвид. Всичките ни гости, осем на брой, имаха професии, които вече въобще не бяха важни. В една статия, която написах миналия месец за Salon.com, нарекох тази категория работници „изостаналите хора в нашия нов високотехнологичен свят“.

Да, приятелите, които щяха да похапват от сьомгата ни тази вечер, чакаха — както биха казали британците — „да станат излишни“. Сетих се за онази сцена от филма „Високият мъж“, в която шефът се обърна към асистента си, изигран от Джеф Голдблум, и му каза: „Уволнен си. П-Р-Е-Ц-А-К-А-Н. Уволнен!“. Може да ви звуча безсърдечен, но не това е намерението ми. Такъв е животът, както и положението в цялата страна.

Тази вечер беше един вид парти по случай „излизането“ от бизнеса на всички тези хора.

Санди Файнблум, заместник-редактор в секцията за мода на „Ню Йорк Таймс“, беше овакантила позицията, след като беше получила добро обезщетение. Тя работеше за „традиционното“ издание на вестника, но единствените хора, които все още го предпочитаха напечатан на хартия, бавно, но сигурно се появяваха по страниците с некролозите.

Уенди Уитън и Чък Маккърди бяха редактори на списание за вино и списание за голф респективно, но никое от двете издания не беше направило успешен преход от вестникарските будки към интернет.

Бяхме поканили и един от шефовете на аукционна къща „Сотбис“ заедно с много нервната му, натъпкана с лекарства съпруга. Бизнесът му много бързо беше задушен от уебсайтове като eBay и iGavel.