Читать «Магазин за светове» онлайн - страница 3

Томпкинс се прекъсна в средата на тирадата и стана ледено спокоен.

— Боя се, че изкарвам на показ своите предразсъдъци. Още не мога да предложа постоянно бягство от Земята. Поне не такова, което да не е смъртоносно. Може би никога няма да успея. Засега мога да ви предложа само една ваканция, промяна, вкуса на един друг свят и поглед към собствените ви желания. Знаете таксата ми. Ако усещането не е било удовлетворително, ще ви я възстановя.

— Благодаря — искрено се зарадва господин Уейн. — Но има още нещо, за което ми говориха приятелите. За десетте години от живота ми.

— Това не може да се избегне — каза Томпкинс. — Нито може да бъде възстановено. Моят процес е едно ужасно натоварване на нервната система и затова продължителността на живота намалява. Това е една от причините така нареченото правителство да обяви процеса ми за незаконен.

— Но те не упражняват забраната твърде сурово — каза господин Уейн.

— Не. Официално процесът е забранен като вредна измама. Но чиновниците също са хора. И на тях им се иска да се махнат от тази Земя като на всеки друг.

— Цената и десет години от живота ми! — замислено произнесе господин Уейн и стисна здраво торбичката си. — За изпълнението на тайните ми желания… Наистина май трябва да помисля още малко.

— Мисли — равнодушно каза Томпкинс.

По целия път за дома господин Уейн мисли за това. Когато влакът му стигна Порт Вашингтон, Лонг Айлънд, той продължаваше да мисли. И докато караше колата си от гарата към къщи, още си мислеше за грубото старческо лице на Томпкинс и вероятните светове, както и за изпълнението на желанията.

Но когато влезе вкъщи, трябваше да престане да мисли за това. Джанет, съпругата му, искаше от него да поговори строго с прислужницата, която отново бе започнала да пие. Синът му, Томи, искаше да му помогне на яхтата, която трябваше да бъде пусната на вода утре. А малката му дъщеричка искаше да му разкаже за прекарания в детската градина ден.

Господин Уейн поговори учтиво, но твърдо с прислужницата. Помогна на Томи да покрие с боя дъното на яхтата и изслуша разказите на Пеги за приключенията й в детската градина.

По-късно, когато децата си бяха легнали и той с Джанет останаха сами в хола, тя го попита дали не се е случило нещо.

— Нещо ли?

— Изглеждаш ми разтревожен — каза Джанет. — Да не си имал неприятен ден в службата?

— О, както обикновено…

Той нямаше намерение да казва на Джанет или на някой друг, че си е взел неплатен отпуск и е ходил при Томпкинс в шантавия му стар Магазин за светове. Нито пък щеше да говори за правото, което всеки човек би трябвало да има поне веднъж в живота да изпълни най-съкровените си желания. Джанет с нейния здрав разум никога не би го разбрала.

Следващите дни в службата бяха ужасно натоварени. Цялата Уол стрийт бе в лека паника заради събитията в Средния изток и в Азия и акциите реагираха по съответния начин. Господин Уейн се захвана за работа. Опита да не мисли за изпълнението на желанията с цената на всичко, което притежава и загубата на поне десет години от живота си. Това беше лудост! Старият Томпкинс трябва да беше ненормален!