Читать «Магазин за светове» онлайн

Робърт Шекли

Магазин за светове

Господин Уейн стигна до края на дългата, висока до раменете стена от сиви натрупани камънаци, където се намираше Магазинът за светове. Беше точно, както му го бяха описали приятелите. Малка барачка, построена от парчета дърво, части от коли, парче галванизирана стомана и няколко реда стари изпочупени тухли, всичко това покрито отгоре със синя боя.

Господин Уейн погледна назад по дългата ивица камънаци, за да се увери, че не са го проследили. Той стисна по-здраво торбичката под мишницата си, а после с лек трепет пред собствената си смелост отвори вратата и се вмъкна вътре.

— Добро утро — каза собственикът.

Той също изглеждаше точно, както го бяха описали. Висок, хитър старец, с присвити очи и увиснала надолу извивка на устата. Казваше се Томпкинс. Той седеше в стар люлеещ се стол, а върху облегалката над главата му бе кацнал един синьо-зелен папагал. В магазинчето имаше още един стол и маса. Върху масата се виждаше ръждясала спринцовка.

— Чух за магазина ви от приятели — каза господин Уейн.

— Значи знаеш цената — отвърна Томпкинс. — Донесе ли я?

— Да — повдигна торбичката господин Уейн. — Но първо искам да попитам…

— Всички все искат да питат — заговори Томпкинс на папагала, който започна да примигва. — Давай, питай.

— Искам да знам какво всъщност става.

Томпкинс въздъхна.

— Ето какво става. Ти ми плащаш таксата. Аз ти правя една инжекция, която те приспива. После, с помощта на определени играчки, които имам в задната част на магазина, аз освобождавам разума ти.

Когато каза това, Томпкинс се усмихна и като че ли и мълчаливият му папагал също се усмихваше.

— Какво става тогава? — попита господин Уейн.

— Освободеният от тялото си разум има възможност да избира от безброя възможни светове, които Земята създава във всяка секунда от своето съществуване.

Сега Томпкинс се ухили, поизтегна се в люлеещия се стол и започна да показва признаци на ентусиазъм.

— Да, приятелю, макар че може и да не си го подозирал, от мига, когато тази очукана Земя се е родила от пламтящата утроба на слънцето, тя непрекъснато създава успоредните си възможни светове. Безкраен брой светове, произлизащи от големи и малки събития. Всеки Александър и всяка амеба създават светове, точно както в езерото се появяват кръгове, независимо дали камъкът, който си хвърлил, е голям или малък. Не хвърля ли всеки предмет сянка? Е, приятелю, Земята сама по себе си е четиридименсионна. Затова тя хвърля тридименсионни сенки, твърди изображения на самата нея във всеки миг от съществуването й. Милиони, милиарди Земи! И твоят разум, освободен от мен, ще може да си избере всеки от тези светове и да живее в него известно време.

Господин Уейн с неудобство си мислеше, че Томпкинс говори като цирков викач, възхваляващ чудеса, които просто не могат да съществуват. Но, напомни си господин Уейн, и по време на собствения му живот се случиха доста неща, които никога не би помислил, че са възможни. Никога! Така че може би чудесата, за които говореше Томпкинс, бяха също възможни.

— Моите приятели ми казаха също… — започна господин Уейн.