Читать «Лужишка народна приказка (Лужишка народна приказка)» онлайн - страница 2

— Оправяй се сам! Ти вече неведнъж си гледал как варя рибата и можеш сам да си свършиш тая работа, защото на мене много ми се спи.

И отишъл да си доспи.

Заловил се блатникът, изчистил рибата, хвърлил я в котела и клекнал край пещта да чака да се свари. Подир някое време закуската му била готова и из котела се разнесло сладостно ухание. От това се събудила мечката, която се била свила в тъмния ъгъл, вдигнала муцуна, надушила нещо вкусно; тихичко се промъкнала зад гърба на водния дух, който току що бил започнал да закусва. А ето че съвсем неочаквано през главата му се протегнала някаква космата лапа, бръкнала в хотела и извадила най-голямата риба. Дорде блатникът се обърне, още една лапа се пресегнала, още една тлъста риба докопала.

— Къш, ма проклетнице! Къш, това е за мене!

Ала Мецана нехае — бърка в котела и лапа по-бърже от водния дух. Видял той, че ще си остане гладен. Ядосал се, скочил и праснал нахалницата с черпака право по челото.

Разсърдила се мечката повече от него, засумтяла свирепо. Па като сграбчила блатника, па като почнала да го мачка с лапищата си, сякаш козунак меси. Онзи скимти и пъшка, тя ръмжи и реве. Вдигнала се такава олелия, че воденичарят и мечкарят се събудили и изтичали в готварницата да видят какво става. Едва отървали горкия блатник, който — куцук, куцук — се довлякъл до вира и се гмурнал в най-дълбокото.

Цели три месеца той не си подал носа над водата. Накрая една заран се показва на прага — озърта се плахо на четири страни и пита:

— Как е, съседе? Още ли е тук онази страшна котка?

— Ами, да! — пошегувал се воденичарят. — Тук е и тъкмо преди няколко дни се окоти. Сега си има и четири котенца. Там, в готварницата са се сврели на топличко; гонят мишки и плъхове за своя забава. Искаш ли да ги видиш?

— Ах, не, не! Дойдох да се сбогувам с тебе. Остани си със здраве!

Гмурнал се във вира водният дух и вече не се показал. Отишъл в друга река. Само че, видиш ли, каква пакост сторил? Събрал всичката риба и си я отнесъл в новото жилище. Оттогава във вира на Кузликовската воденица няма вече нито риба, нито жаба дори. Че и воденичарят подир години се състарил и отишъл да живее при роднини. Така запустяла и се разсипала неговата воденица, та останал само споменът за нея.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2628]

Последна редакция: 2007-02-20 19:04:42