Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 22

Джули го пусна.

Той веднага отвори очи, примигна, за да провери зрението си, после рухна и се разхълца облекчено.

Джули се изправи. Тъкмо в този миг вратата на близкия асансьор се отвори и Боби се върна от кабинета на Акройд заедно с придружаващия го полицай. Погледна Размъсън, кимна на Джули, цъкна с език и каза:

— Била си непослушна, миличка, нали? Все така правиш, когато те изведа.

— Само проведох разговор с господин Размъсън. Това е всичко.

— Явно разговорът го е вдъхновил — отбеляза Боби.

Размъсън седеше отпуснат, захлупил очи с двете си ръце и ридаеше неудържимо.

— Имахме известни разногласия — обясни Джули.

— За филми или за книги?

— За музика.

— Аха.

Самсън Гарфъс се обади тихичко:

— Ти си луда, Джули.

— Той се опита да убие Боби — беше единственият коментар на младата жена.

Самсън кимна:

— Не казвам, че не се възхищавам от лудостта понякога… Ама да знаеш, че ми дължиш нещо.

— Прав си — съгласи се Джули.

— И то не малко — намеси се Бърдок. — Тоя тип ще подаде оплакване. Бас държа.

— Оплакване ли? Че за какво? — попита Джули. — Няма никакви следи.

Дирите, оставени по бузите на Размъсън от ноктите на Джули, вече избледняваха. Единствените доказателства за преживяното от него изпитание бяха потта, сълзите и треперенето.

— Слушайте — обърна се Джули към Бърдок, — той се пречупи, защото случайно знаех кое е слабото му място.

И най-лекият натиск беше като срязване с диамант. Получи се, защото боклуци като него си въобразяват, че всички останали са същите боклуци, и смята, че ние сме способни да направим онова, което той би сторил в подобна ситуация. Никога не бих му извадила очите, но той не би се поколебал, ако ролите ни бяха разменени. Ето защо беше сигурен, че ще му сторя онова, което би ми направил. Просто използвах идиотските му представи срещу самия него. Психология. Никой не може да подаде оплакване заради прилагането на малко психология — обясни Джули и попита Боби: — Какво имаше на дискетите?

— „Факир“. Истинските данни. Всичко. Сигурно е копирал тези файлове. Направил е само един комплект, докато съм наблюдавал отвън, а когато почна стрелбата не е имал време за резервни копия.

Звънецът на асансьора издрънча и номерът на етажа светна на таблото отгоре. Вратата се отвори и се появи техен познат цивилен полицай, Джил Дейнър.

Джули взе пакета дискети от Боби и ги подаде на Дейнър, като заяви:

— Това е вещественото доказателство. Обвинението няма нужда от нищо друго. Смяташ ли, че ще се получи?

Дейнър се ухили:

— За Бога, госпожо, ще се опитам.

11

Франк Полард или още Джеймс Роман или Джордж Фарис погледна в багажника на откраднатия шевролет и намери малък вързоп инструменти, загъната в мек плат и пъхнати при резервната гума. Оттам извади отвертка, за да махне регистрационните номера на колата.

Половин час по-късно, след обиколка из по-високите и още по-тихи квартали на потъналата в мъгла Лагуна, Франк паркира на тъмна странична уличка и смени номерата на шевролета с номерата на един олдсмобил. С мъничко късмет собственикът на олдсмобила нямаше да забележи новите номера поне няколко дни, ако не седмица или повече. Докато не направеше съобщение в полицията за смяната, шевролетът нямаше да отговаря на описанията на търсените от полицията коли и затова щеше да бъде относително безопасно да го кара. Във всеки случай Франк се канеше да се отърве от колата до вечерта на следващия ден: или да открадне друга, или да използва част от парите в чантата, за да си купи автомобил законно.