Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 20

— Махнете тая полудяла кучка оттук.

— Всъщност тя не е луда — възрази Самсън. — Най-малкото не е луда от медицинска гледна точка. Май трудно можеш да обявиш някого за луд в наши дни. Ще се вдигне шум за гражданските права и разни такива работи. Не, не бих казал, че е луда.

Без да откъсва очи от Размъсън, Джули каза:

— Благодаря ти много, Сам.

— Забеляза ли, че не коментирах нищо за другата половина от обвинението му — подхвърли добродушно полицаят.

— Да, разбирам какво искаш да кажеш.

Въпреки че разговаряше със Самсън, Джули беше съсредоточила вниманието си върху Размъсън.

Всеки си има свой таен страх, скътан дълбоко в душата му. Джули знаеше от какво най-много на този свят се бои Том Размъсън. Не от височина. Не от затворени пространства. Не от тълпи, котки, самолети, насекоми, кучета или от тъмното. През последните седмици „Дакота & Дакота“ беше направила дебело досие за него. Един от разкритите факти беше фобията от слепота. В затвора бе искал преглед на очите всеки месец с постоянството на истински маниак. Твърдял, че зрението му се влошава и молел да бъде периодично изследван за сифилис, диабет и други болести, които, ако не се лекуват, могат да доведат до ослепяване. Вън от затвора, където бе излежал две присъди, Размъсън имаше запазен час веднъж месечно при офталмолог в Коста Меза.

Все още приклекнала пред него, Джули го хвана за брадичката. Той трепна. Младата жена обърна главата му към себе си. С два пръста на другата ръка го одра по бузите. По прежълтялата му кожа останаха червени следи, но кръв не потече.

Размъсън изпищя и се опита да я удари с окованите в белезници ръце, но го възпряха страхът и веригата, заключила белезниците към глезените.

— Какво, по дяволите, правиш?

Джули разпери двата пръста и ги насочи към очите му, но спря на три-четири сантиметра разстояние. Размъсън примигна, измуча и се помъчи да се освободи, но тя здраво го държеше за брадичката и продължаваше атаката.

— Двамата с Боби сме заедно от осем години, женени сме повече от седем и те са най-хубавите в живота ми, а сега изведнъж се появяваш ти и си въобразяваш, че можеш да го смачкаш като бръмбар.

Джули бавно доближи пръсти до очите му. Един сантиметър. После още един.

Размъсън понечи да се дръпне назад. Блъсна глава в стената. Нямаше накъде да отстъпва.

Острият маникюр беше на по-малко от сантиметър от очите му.

— Това е полицейско насилие — извика Размъсън.

— Аз не съм ченге — каза Джули.

— Но те са — извъртя очи Размъсън към Самсън и Бърдок. — По-добре махнете тая кучка оттук, иначе ще ви натопя в съда.

Джули докосна миглите му с нокти.

Вниманието му тутакси се прехвърли към нея. Дишаше тежко, изведнъж го обля пот.

Тя пак пипна миглите му и се усмихна.

Тъмните зеници на жълтеникавокафявите му очи се разшириха.

— Копелета гадни, не се правете, че не ме чувате, кълна се, че ще ви съдя, ще ви уволнят…

Джули докосна миглите му още веднъж.