Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 117

Подхванали Франк под мишница от двете страни, Джули и Боби го разхождаха напред-назад покрай обляния от дъжда прозорец, за да се посъвземе и да стъпи на крака. Постепенно той си възвърна силата и равновесието и се оплака:

— Панталоните ми обаче непрекъснато се смъкват.

Подпряха го на леглото. Джули го прикрепяше, а Боби вдигна синия памучен пуловер, за да провери дали не трябва да затегне колана с една дупка. Свободният му край бе осеян с дупчици, сякаш беше пробит от неуморни насекоми. Но кои насекоми ядяха кожа? Боби докосна потъмнялата месингова тока и тя се разпадна. Загледан в лъскавите метални зрънца върху пръстите си, младият мъж попита:

— Къде си купуваш дрехите, Франк? На битака ли?

Въпреки нехайния тон, Джули разбра, че той е притеснен. Какво ли вещество или обстоятелство можеше коренно да промени състава на месинга? Боби избърса странните остатъци по пръстите в чаршафите на леглото. Джули трепна, очакваше едва ли не плътта му да е заразена от съприкосновението с месинга и да се разпадне също както токата.

Хал пристегна панталоните с колана от дрехите, с които Франк бе дошъл в болницата и му помогна да се измъкне от стаята. Джули предпазливо пристъпваше отпред, останалите вървяха зад нея бързо и безшумно по коридора и през резервния изход към аварийното стълбище. Кожата на Франк беше студена при допир, още лепнеше от потта, но от усилието бузите му се зачервиха и той вече не приличаше на жив труп.

Джули забърза надолу по стълбите, за да провери изхода. Тропотът и скърцането от стъпките на тримата мъже отекваха глухо от голите бетонни стени. Три площадки преминаха без особени трудности, но на четвъртия етаж им се наложи да спрат, за да може Франк да си поеме дъх.

— Винаги ли се чувстваш така слаб, когато се будиш и не помниш къде си бил? — попита Боби.

Франк поклати глава. Задъхваше се и говореше на пресекулки.

— Не. Винаги съм уплашен… уморен, но не чак колкото… като сега. Струва ми се, че… каквото и да правя… където и да ходя… става все по-трудно. Няма… няма да оцелея още дълго, ако… продължава по същия начин.

Докато той говореше, Боби забеляза нещо любопитно на синия му памучен пуловер. На места плетката беше съвсем неравномерна, като че плетачната машина бе изпуснала бримки. А на гърба, под рамото вдясно, липсваше цяло парче от тъканта — дупката беше колкото четири пощенски марки, но с нащърбени краища. Всъщност не беше точно дупка, защото бе запълнена от материя в цвят каки, която не беше пришита като кръпка, а вплетена в памучната тъкан, сякаш моделът бе такъв. Цветът и грубата повърхност на материята съвпадаха точно с панталоните на Франк.

Боби потръпна от страх, макар и да не знаеше защо. Подсъзнанието му като че разбираше как кръпката се е озовала там и какво означава, схващаше, че може да последва нещо още по-ужасно, но съзнанието му продължаваше да е озадачено от загадката.

Забеляза, че Хал, застанал от другата страна на Франк, също е видял кръпката и се мръщи учудено.