Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 116

— Да — потвърди Хал, — пък и дори сега да ни се струва, че се е върнал завинаги, какво ще стане, ако изчезне пред очите й?

— Добре, ще го вземем, ще се промъкнем по стълбите в края на коридора — реши Джули, — и ще го качим в колата.

Докато говореха за него, Франк въртеше глава ту на едната, ту на другата страна и следеше разговора. Сякаш наблюдаваше тенис мач за пръв път в живота си, без да е в състояние да разбере правилата на играта.

Боби продължи:

— Щом го изведем, можем да кажем на Фулъм, че са го намерили на няколко пресечки оттук и се срещаме с него, за да видим дали иска — или се налага — връщане в болницата. В края на краищата той е наш клиент, не подопечен, и сме длъжни да се съобразяваме с желанията му.

Без да чакат изследванията, вече знаеха, че Франк не страда от чисто физически заболявания като мозъчно възпаление, съсиреци, аневризми, кисти или рак. Амнезията му не се дължеше на мозъчен тумор, а на нещо много по-особено и екзотично. Нито едно злокачествено образувание, макар и необичайно, не би дало на жертвата си способност да влиза в четвъртото измерение… или в каквото и да беше мястото, където Франк изчезваше.

— Хал — каза Джули, — вземи другите дрехи на Франк от шкафа, сгъни ги и ги напъхай в калъфката с парите.

— Готово.

— Боби, помогни ми да го измъкнем от леглото, виж дали може да стои на краката си. Струва ми се ужасно слаб.

Решетката от другата страна на леглото засече, когато Боби се опита да я свали, но той натисна, защото не можеха да измъкнат Франк, без да дръпнат завесата и да го изложат на любопитни погледи отвън.

— Щеше да ми направиш голяма услуга да беше взел със себе си в страната на Оз и другата решетка — обърна се Боби към Франк, а Франк се зачуди:

— Оз ли?

Когато накрая решетката се смъкна, Джули усети, че се бои да докосне Франк от страх, да не би да се случи нещо на нея или част от нея, ако той пак изчезне. Беше видяла разбитите панти. Разбираше също, че Франк не върна рамката със себе си — беше я оставил на другото място или в другото време, в което пътуваше.

Боби също се колебаеше, но преодоля опасенията си, грабна Франк за краката и ги спусна встрани до леглото, подхвана го под мишница и му помогна да седне. В известен смисъл Джули бе по-жилава от Боби, ала когато ставаше дума за срещи с непознатото, очевидно той беше по-гъвкав и се приспособяваше по-бързо от нея.

Накрая тя преодоля страха си и помогна на Боби да изправят Франк. Краката не го държаха, наложи се да го подкрепят. Франк се оплака от слабост и световъртеж.

Докато прибираше дрехите в калъфката, Хал предложи:

— Двамата с Боби можем да го носим, ако трябва.

— Съжалявам, че ви създавам толкова неприятности — извини се Франк.

На Джули й се стори, че никога не е изглеждал толкова безпомощен и я обзе чувство на вина за нежеланието й да го докосне.