Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 56

— Както сам казахте, ще трябва да разчитате на думата ми. Но не само на нея. В повечето страни по света ще узнаете от техните телевизионни канали, радиостанции и вестници, че ние създаваме огромни проблеми на американците, англичаните, германците. Всъщност нали и тук приемате предаванията на Си Ен Ен? Даже там вътре, в голямата шатра? Така че лесно можете да се сдобиете с още едно потвърждение, а не да се уповавате само на моята дума. — Черните очи на Вълка се отместили от лицето на муджахидина, който бил целият почервенял, смутен и объркан, ала също така и безкрайно вбесен. — Но вече е време за нови дарения, за да задвижим всичките важни части от плана. Ще обиколя масата и вие ще ми давате знак, ако сте съгласни с мен. Нали за да спечелите пари, първо трябва да се поохарчите. Това е западна идея, не мога да я отрека, защото се оказва реално действаща.

И така, Вълка обиколил всички присъстващи, като по време на почетната си обиколка получавал по някое кимване или вдигане на ръка — всички така го посрещали, с изключение само на един арабин, който бил известен с това, че често причинявал неприятности на придружаващите го. Този арабин останал с предизвикателно скръстени ръце и сухо проронил:

— Искам да чуя нещо повече. Само вашата дума не ми е достатъчна.

— Разбирам — отвърнал Вълка. — Вече получих благословията на присъстващите. А сега пък аз имам една за теб, боецо.

За части от секундата Вълка вдигнал ръка и проехтял пистолетен изстрел. Брадатият саудитец се проснал възнак, убит намясто, а безжизнените му очи останали завинаги вперени в небето.

— Има ли още някой, който да иска да чуе нещо повече? Или моята дума ви е напълно достатъчна? — попитал Вълка. — Ще се заемем ли сега със следващата толкова важна фаза от нашата война срещу Запада?

Никой не отронил и дума.

— Добре, тогава да се заемаме със следващия етап! — отсякъл Вълка. — Повярвайте ми, ние ще победим! Аллах Акбар. Бог е велик. Също и аз.

46.

Тази сутрин в шест и петнадесет се чувствах сравнително спокоен. Шофирах по Индипендънс авеню на път за работата, с чаша кафе в ръка, докато по радиото пееше Джил Скот. Но внезапно мобилният ми телефон иззвъня и аз разбрах, че миговете на блажено спокойствие бяха безнадеждно отлетели.

Обаждаше се Кърт Крауфорд. Звучеше доста възбудено, така че не ми даде възможност дори да продумам.

— Алекс, твоят човек, Джефри Шейфър, току-що е бил забелязан в един видеозапис от контролна тв камера в Ню Йорк Сити. Посетил е онзи апартамент, който следихме още преди да започне тази бъркотия. Според нас сме попаднали на мястото в Манхатън, където той ще нанесе следващия си удар. Но те са от Ал Кайда, Алекс! Какво, по дяволите, означава това? Искаме те в Ню Йорк още днес сутринта. Ще ти осигурим хеликоптер, така че подкарай автомобила си с всичките му конски сили направо към летището в базата „Андрюс“.

Сграбчих синия буркан, оставен на дясната седалка на колата, и го лепнах на покрива й. Отново се почувствах като в доброто старо време, когато служех във вашингтонската полиция.