Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 55

— Нана, ако децата пострадат, никога няма да си го простя.

— Нито пък аз — кимна тя. Очите й ме пронизваха със стоманен блясък. Господи, наистина беше корава жена. Нана се взираше напрегнато в очите ми, ала в същото време мислеше, пресмяташе, или поне така се надявах. — Това е мястото, където живея, Алекс. Затова съм длъжна да остана тук. Но ако ти си твърдо убеден, че постъпваш правилно, децата могат да заминат за малко с леля им Тиа. А сега… ще ти стигне ли само това за закуска? Не искаш ли поне още една филия хляб? Защо не ме остави да ти приготвя нещо по-солидно? Сигурна съм, че те чака тежък и дълъг работен ден. А може би и ужасен ден.

45.

Вълка наистина е бил в Близкия изток, така че поне някои от слуховете, които се разказваха за него, изглеждаха достоверни.

Срещата, която Вълка нарекъл „скромно мероприятие за набиране на средства“, се провела в едно селище от шатри и палатки сред пустинята, на около сто и дванадесет километра югоизточно от столицата на Саудитска Арабия — Рияд. Присъстващите били подбрани главно от арабския свят, но имало и представители на други азиатски страни. Пред тях именно говорил Вълка, който се представил като „пътник, бродещ из целия свят, без гражданство в някоя конкретна страна“.

Но дали този човек наистина е бил Вълка? Или само един посредник, негов заместник? Никой не знаеше със сигурност…

Възможно ли бе да се окаже, че Вълка действително е жена? Това беше един от последните слухове.

Ала този мъж е бил висок, с дълга тъмнокафява коса и гъста брада, така че останалите участници в срещата били убедени, че за него ще е доста трудно да се дегизира и съответно не би било проблем да бъде лесно открит. Но всъщност съвсем не било така. Неговата поява само подсилила репутацията му на мистериозна личност и ненадминат майстор в занаята си.

Странно било и поведението му преди откриването на срещата. Докато някои отпивали от чашите с уиски, а други — от ментовия си чай, и бъбрели приятелски, само Вълка стоял настрани. Не говорел с никого и нетърпеливо махвал с ръка срещу всеки, който се опитвал да го приближи. Той като че ли се чувствал над цялото това обкръжение.

Времето било приятно, затова решили да проведат срещата отвън, под открито небе. Участниците напуснали шатрите и палатките и се настанили според географското разположение на държавите, от които били пристигнали. После домакинът на срещата призовал към повече ред и Вълка заел мястото на оратора в центъра на кръга. Обърнал се към слушателите си на английски. Той отлично знаел, че повечето от тях говорели този език или поне добре го разбирали.

— Аз съм тук, за да ви докладвам, че досега поне всичко се развива добре, почти според плана. Вие би трябвало да ликувате и да ми благодарите.

— Но откъде да знаем дали това, което казвате, е истина? Или трябва да разчитаме единствено на честната ви дума? — попитал го един от по-видните участници в срещата. Вълка го познавал — той бил муджахидин, кален боец, истински воин в името на Аллаха.

Тогава Вълка се усмихнал с неподправена сърдечност.