Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 52

— Не мисля точно така, но не съм съвсем против. Поне това би могло да бъде някакъв план за действие.

Мони отново се зае с компютъра си.

— Тук има нещо интересно за Невестулката. Работил е с организацията, наречена „Мейнфорс Интернешънъл“. Слушай какво открих за нея: имат офиси в Лондон, Вашингтон и Франкфурт.

Това съвпадение незабавно привлече вниманието ми.

— Три от градовете мишени. Какво още намери за „Мейнфорс Интернешънъл“?

— Почакай да проверя. Сред клиентите й фигурират финансови инвестиционни посредници, петролни компании и, разбира се, компании за добив и търговия с диаманти.

— Диаманти ли?

— Най-добрите приятели на наемниците. Шейфър е действал под псевдонима Тимъти Хийт. Това се е случило в Гвинея, където бил зает с „освобождаването на някои диамантени мини, завзети от народните маси“. По-късно Хийт-Шейфър бил арестуван в Гвинея по обвинение в подкуп на местните власти. Когато го задържали, открили в него няколко милиона паунда.

— И как се е отървал?

— Казват, че успял да избяга. Хм, липсват подробности за бягството му. Дори не е бил преследван. Странно.

— Това е едно от нещата, в които Невестулката наистина е много добър. Да се измъква дори от най-заплетените ситуации. Може би именно затова го е наел Вълка за новата си операция.

— Не — отрече Мони, обръщайки се към мен. После ме погледна в очите: — Вълка го е повикал, тъй като преди време Джефри Шейфър е успял да влезе под кожата ти. И защото си близък с директора на ФБР.

43.

В два часа в същия следобед вече бях потеглил към кубинския залив Гуантанамо, или Гитмо, както го наричаха. Бях натоварен с персонална мисия от нашия директор, както и от президента на Съединените щати. Напоследък базата ни в Гуантанамо често се споменаваше в телевизионните новини по повод на повече от стотината задържани там терориста. Меко казано, интересното място се бе превърнало в историческо — за добро или за зло.

След като самолетът, с който пътувах, кацна на летището в базата, ме ескортираха до лагера Делта, изграден от отделни едноетажни постройки. Около зоната, в която се намираха затворниците, се виждаха няколко кули за надзирателите. Всичко бе опасано с бодлива тел. Според слуховете, които дочух там, една щатска корпорация печелела повече от сто милиона долара годишно за услугите, които предоставяла на правителството в залива Гуантанамо.

Мъжът, заради когото бях пропътувал целия този път дотук, беше от Саудитска Арабия. Държаха го в малък изолационен блок за психично болни, отделен на значително разстояние от останалите постройки. Не ми съобщиха името му. Нито ми казаха кой знае колко за него, с изключение на това, че имал важна информация за Вълка.

Срещата ми с този затворник се проведе в така наречената „тиха стая“ — напълно изолирана чрез мека тапицерия по стените, без нито един прозорец. В помещението вкараха само два стола, и то заради предстоящия разпит.

— Казах на другите всичко, което знаех — заговори ме той на доста сносен английски. — Мисля, че се разбрахме за сделката около моето освобождаване. Беше ми обещано преди два дни, но тук всички лъжат. А вие кой сте?