Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 27

През цялото това време се стараех да се съсредоточа изцяло върху детайлното изследване на Невестулката, като четях и препрочитах всичко в дебелото му досие. И въпреки нежеланието си виждах лицето му, чувах гласа му. Така ми се искаше да можех да смажа тази физиономия, да унищожа този глас. Прелистих внимателно бележките, останали от психотерапевтичните му сеанси, докато е живял във Вашингтон. Елизабет Касади не само е била негов психиатър, но и любовница.

Бележките, меко казано, бяха доста стряскащи. Особено ако се имаше предвид характерът на техните взаимоотношения и развитието им във времето. Същевременно записките й доказваха колко е грешала тя в преценката си за Шейфър. Докато ги четях, непрекъснато нанасях свои коментари върху тях.

Първа среща:

Мъж на средна възраст, самоуверен, описва себе си с типични началнически комплекси, като например: „Срещам трудности в работата си, особено когато се налага да се съсредоточавам върху моите проекти“. Относно работата си заяви, че била свързана с „класифицирана информация“. Според признанията му неговите колеги го упреквали, че се държал „странно“. Пациентът уточни, че бил женен, при това баща на три деца — две момичета и едно момче; твърди, че бил „щастлив“ в дома си и в компанията на съпругата си.

Първо впечатление:

Добре облечен, много привлекателен, подчертано мъжествен, със значително присъствие. Но някак си неспокоен. Донякъде склонен към грандомания при описването на досегашните си завоевания.

Основни характеристики:

Шизоафективни смущения

Халюциногенни нарушения

Отклонения в настроението, дължащи се на поемането на конкретни субстанции (предимно алкохол и фармакологични препарати за възстановяване)

Дефицит на вниманието поради хиперактивно психично разстройство

Гранични увреждания на личността

Униполярна депресия

Сеанс №3

Днес закъсня с десет минути за уговореното начало на сеанса. Раздразни се, когато го запитах за причината. Твърдеше, че се чувствал „забележително“, ала все още изглежда лесно възбудим и се разгневи по време на сеанса.

Сеанс №6

Когато му бе поставен въпрос за живота в семейството му — във връзка с предишното обсъждане на проблемите около сексуалните му функции, — пациентът стана някак си неадекватен: започна да се подсмихва, да крачи нервно из кабинета, да си позволява неприкрито сексуално ориентирани шеги и подмятания, да ме разпитва за моя личен живот. Разказваше, че когато бил с жена си в леглото, се увличал в сексуални фантазии, в които централната роля била отредена на мен. А това било причина за преждевременната му еякулация.

Сеанс №9

Днес бе съвсем притихнал, доста потиснат, обаче отричаше да е изпаднал в депресия. Чувствал, че хората около него „не го разбирали“. Продължи да описва сексуалните проблеми с жена си. Твърдеше, че миналата седмица преживял с нея период на импотентност, въпреки че упорито си фантазирал за мен. Сексуалните му фантазии бяха извънредно детайлизирани и той отказа да съкрати описанията им, когато го помолих за това. Призна, че бил „обсебен“ от мен.

Сеанс №11

Днес имаше забележителна промяна. Беше много енергичен, еуфоричен и почти изумително харизматичен (което насочва за евентуално социопатично нарушение на психичното му равновесие). Настояваше за необходимостта от допълнителни сеанси и непрекъснато повтаряше: „Чувствам, че съм истинска знаменитост“. А когато го запитах за отношенията между него и съпругата му, отвърна: „Нещата с нея не биха могли да бъдат по-добре. Знаеш ли, тя ме обожава“.

Дискутирахме един епизод от миналата седмица с особено рисково поведение от негова страна: прекалено бързото му шофиране и съзнателното подвеждане на полицейски коли в стремглава гонитба по улиците. Спомена за участието си в сексуална изява с друг партньор, може би някаква проститутка, като заговори за „груб“ секс. Днес маниерът му на общуване беше флиртаджийски, почти открито съблазнителен. Той е убеден, че аз го „желая“.

Сеанс №14

Пропуснахме предишния сеанс, защото той въобще не се яви. Но днес ми поднесе извиненията си, само че след това стана необикновено гневен и неспокоен. Твърдеше, че изпитвал необходимост да „възнагради себе си“. Дискутирахме повторното нарастване на либидото му, като той спомена, че на няколко пъти викал при себе си високоплатени сексуални партньорки. След което се увлякохме в дискусия, посветена на желанието му да се ангажира в прояви на садомазохистично поведение.

Каза още, че вероятно бил „влюбен“ в мен. Когато ми го призна обаче, въобще не беше афектиран, нито се наблюдаваше нещо друго необичайно в поведението му.

Длъжна съм да призная, че направо онемях. Полковник Шейфър като че ли се бе съгласил да присъства на тези сеанси с едничката цел да се възползва от тях, за да ме съблазни. И за нещастие това му се удаде.