Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 26

— Трябва да си отговорен за постъпките си! — не пропусна да ме скастри тя.

— О, добре, поемам цялата отговорност — отвърнах. — Признавам, че изядох царевичния хляб, при това с огромно удоволствие. Беше много вкусен.

Малко след като приключих с този разговор, ме повикаха за следващото заседание в конферентната зала за спешни случаи. Тони Удс от етажа на директорите свика по интеркома няколко агенти наведнъж:

— Имаме ново развитие на ситуацията — започна той с убийствено сериозен тон. — В Европа е настъпил истински ад! — Тони Удс спря за миг, но после продължи: — Имало още две бомбардировки, при това по-ужасни, само преди един час. И двете са в Западна Европа. — Едната е станала в северната част на Англия, в Нортъмбърланд, до Шотландия. Селото Мидълтаун, с живеещите там четиристотин души, вече е изличено от лицето на земята. — Удс отново многозначително замълча за миг. — Но този път населението не е било евакуирано. Не знаем защо. Загиналите са около стотина. Било е ужасна кървава баня. Цели семейства са били изтребени — мъже, жени, деца. От Скотланд Ярд вече получихме откъс от видеозаписа на катастрофата. Един местен полицай успял да заснеме случилото се от Чевиотс — верига от хълмове, недалеч от селото Мидълтаун Хил. Сега ще ви го пусна да го видите.

Настанихме се в креслата и изгледахме краткия филмов материал в пълна тишина. Всички бяхме като онемели. Накрая местният полицай заяви пред видеокамерата:

— Името ми е Робърт Уилсън. Израснал съм тук, в Мидълтаун Хил, което току-що бе унищожено. Имаше само една главна улица, край която се намираха две кръчми, два магазина и къщите на хора, които познавах от детинство. До селото се стигаше по моста, построен от железопътната компания „Роял Инджиниърс“. Сега обаче и от него нищо не е останало. Нито пък от кръчмата в нашия квартал. Докато стоях тук и гледах това страховито опустошение, внезапно си припомних, че съм християнин. Но сега вече съм изгубил надеждата в спасението на нашия свят.

След като извади видеокасетата, Тони Удс ни осведоми и за втората бомбардировка в Германия. Той ни обясни, че оттам още не са изпратили видеозапис.

— Опустошението в Любек не е така ужасяващо, но също е много сериозно. Една група студенти от местния университет очевидно са оказали някаква съпротива, защото единадесет от тях били убити. Любек се намира в най-северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн, край границата с Дания. Селскостопански район е, доста изолиран. За тези две бомбардировки не сме получавали предварителни предупреждения от Вълка. Знаем само, че насилието ескалира.

22.

Какво следваше сега? И кога щеше да се случи?

Напрежението през следващия принудително наложен период на изчакване се оказа непоносимо. Някакъв психопат взривяваше села и градчета, без да ни обяснява защо го върши. Нищо не ни гарантираше, че тези безумни атаки няма да продължат и да станат още по-зловещи.