Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 20

Твоят полковник Шейфър — това обясняваше всичко. А че отдавна е офейкал от Фалън, не се и съмнявах.

18.

Тази нощ въобще не можах да мигна. Не успях да се отърся от кошмарните видения, изцяло обсебени от Невестулката. И от онова жестоко опустошение, развихрило се в Сънрайс Вали в щата Невада.

Рано на следващата утрин трябваше да подпиша няколко бележки за хлапетата, с които им позволявах да посетят националния аквариум в Балтимор. Подписах ги в четири и половина сутринта — много преди децата да се събудят. Къщата още тънеше в мрак, когато крадешком се измъкнах навън, забързан към работата си. Никак не ми харесваше, че дори едно „довиждане“ не можах да им кажа, но поне бях оставил по няколко реда за Джени и Деймън — пишех им колко ги обичах и да ме чакат.

Поех по шосето в компанията на последния компактдиск на Алиша Кейс и Келвин Ричардсън — отлични спътници за очакващото ме пътуване и въобще за всичко предстоящо.

Напоследък всички Големи заплахи се разследваха в главната квартира на ФБР във Вашингтон. Но след 11 септември 2001 г. стилът на работа на Бюрото се бе променил драстично: от това, което някои определяха като предимно пасивна и проучвателна организация, сега Бюрото се бе преобразило в много по-ефективна система. Последната ни придобивка, появила се в Хувър Билдинг, бе един колосален софтуерен пакет, който струваше цели шест милиона долара на американския данъкоплатец. Служеше за управление на гигантската база данни за тероризма, съдържаща 40 милиона страници информация, грижливо трупана след терористичния акт през 1993 г. в Световния търговски център.

Така че наистина разполагахме с океан от сведения, а сега бе настъпил моментът да проверим дали всичко това наистина си струваше парите.

Ние, десетината агенти от Бюрото, занимаващи се със случая в Сънрайс Вали, тази сутрин се събрахме в нашата светая светих — залата на СИОЦ на петия етаж в Хувър Билдинг. Причината да се озовем тук бе, че унищожението на онова невзрачно и доскоро никому неизвестно селище в Невада бе дефинирано като „първостепенна заплаха“. Въпреки че засега никой от нас не можеше да обясни дали наистина бе заплаха и какво се криеше зад нея. Още повече — не притежавахме нито една по-съществена улика, която да ни даде поне някакво що-годе логично обяснение за случилото се в Сънрайс Вали.

Все още и никоя терористична организация не бе поела отговорността за бомбардировката.

Наистина сюрреалистична ситуация! Беше по-страшна, отколкото ако атентаторите се бяха свързали с нас.

Тази зала за конференции беше една от най-елегантните и най-удобните в цялата централа на Бюрото — с десетки кресла със синя кожа, просторна маса от тъмен махагон в средата и дебели тъмновинени килими по пода. На масата, около която ние — всички до един с безупречно колосани бели ризи — сега заемахме местата си, бяха поставени само две флагчета — националното и това на DOJ.