Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 157

— Има някакви сведения в нашите архиви, но са доста оскъдни. Той е бил познат на неколцина от водачите на мафията, но те също вече са мъртви. Може би само сегашният шеф на Червената мафия в Бруклин знае нещо повече. Съществуват възможности и за контакт в Париж. Освен това имаме двама информатори в Москва.

Поклатих глава.

— Никак не се вълнувам от това колко време и колко усилия ще отнеме. Искам го. Затова по-добре ми разкажете всичко за него.

— Бил е много привързан към синовете си. Може би заради това е пощадил твоето семейство, Алекс — обади се Бърнс. — Както и моето.

— Не посегна на семейството ми само да покаже, че може да прави с хората каквото си пожелае. За да ни демонстрира за пореден път колко ни превъзхожда.

— Има навик да стиска гумена топка в дланта си — спомена Дауд. — Черна.

Отначало не схванах какво ми каза, но той поясни:

— Един от синовете му подарил на Вълка черна гумена топка. Това се случило, преди момчето да загине. Нещо като подарък за рожден ден. В един от нашите архивни документи се споменава, че Христяков стискал тази топка винаги, когато се разгневявал. Освен това се уточнява, че харесвал мъжете с бради. Според слуховете след смъртта на жена си повече не се е женил. Това са всичките подробности, с които разполагаме, Алекс. Толкова успяхме да открием. Съжалявам.

Също и аз, но това нямаше значение. Трябваше да го заловя.

Той стиска гумена топка.

Харесва брадите.

Семейството му е било избито.

123.

Шест седмици по-късно отново заминах за Ню Йорк — това бе моето пето поред посещение там през последните няколко месеца. Целта ми този път обаче бе да се срещна с Толя Биков, за когото имахме сведения, че през последните години се е затвърдил като неоспорим шеф на всичките банди от Червената мафия в Ню Йорк, особено в района около Брайтън Бийч. Още когато е действал, преди много години, в Москва, той бил водеща фигура в тамошната мафия, а след емигрирането си в Америка се сдобил с още по-голямо влияние.

И така, в един слънчев ден, когато времето бе необичайно топло за сезона, Нед Махони и аз поехме към Мил Нек — усамотена местност край Голд Коуст в Лонг Айланд. Последните километри от пътя изминахме по някакви доста тесни и неравни шосета сред гъсти гори, без никакви други следи от човешко присъствие.

Пристигнахме в имението на Толя Биков заедно с още десетина от нашите агенти. Не бяхме предупредили домакина за това посещение, но носехме със себе си прокурорско разрешение за обиск. Навсякъде около входа и оградата на имението бяха разпръснати бодигардовете на Толя Биков, при това толкова начесто, че аз не можех да не се запитам как можеше този мафиотски бос да живее сред подобно застрашаващо обкръжение. Може би всичко това се дължеше на страха, че никак не е лесно да оцелееш, след като взимаш най-важните решения за разпределението на богатствата на Червената мафия в Ню Йорк.

Къщата беше много голяма — масивна триетажна сграда в колониален стил. От нея се разкриваше невероятно красив пейзаж към морския бряг на щата Кънектикът. Зад сградата видях плувен басейн, с изкуствен водопад към него, а по-нататък към брега имаше пристан за яхти и работилница за ремонта им.