Читать «Ловецът на спомени» онлайн - страница 3

— Това е, девойко. Споменът е вече минало. Не мисля, че повече ще те притеснява… понеже в някои случаи спомените са твърде издръжливи… но това се отнася само за добрите спомени… Лошите, какъвто бе и твоят случай, много лесно се поддават на унищожение… само че трябва да знаеш какво трябва да правиш и най-важното — да ИСКАШ да го направиш.

— Благодаря ти… — Устните й бяха пресъхнали, в гърлото й сякаш някой бе сипал поне половин тон пясък, но тя някак си успя да произнесе тези две думи с толкова топлина, че чак магът се смути. — Мога ли да ти се отблагодаря по някакъв начин…? — Искрено се надяваше той да не поиска секс от нея, както (или поне така й се струваше, въпреки че понякога си мислеше дали не е прекалено самоуверена в себе си) искаха девет десети от мъжете около нея.

Явно пак бе мислила „прекалено високо“, така да се каже, понеже магьосникът се усмихна. Беше толкова странно да видиш човешки жест и човешка топлина у някой, който преди броени мигове ти се е струвал свръхестествено същество, че Мишел се засмя на свой ред.

— Успокой се, Мишел… Не поглеждам жени от близо пет хиляди години — каза той след кратко мълчание.

Тя отвори широко очи, готова да зададе логично следващия въпрос, но той отново я изпревари:

— Не, не съм нито обратен, нито ми тежат годинките. Има… има някои неща, които ме тревожат… притесняват ме насън и наяве… но не мисля да ти пълня главата с глупости. Не ти трябва да знаеш. Важното, комичното — и трагичното, поне от моя гледна точка — в случая е, че АЗ, Ловецът на спомени, не мога да помогна на самия себе си.

По дяволите! Трябваше някак си да скрие мислите си от него! Ето пак — точно си помисли колко странно е, че явно дори и маговете имат чувства, когато той заговори:

— Да, Мишел… все пак и ние някога сме били хора. Магьосникът… това е странно същество. Той е започнал живота си като обикновен човек… дишал е като всички, спял е, сънувал е… обичал е понякога… и точно загубата на тази любов го е тласнала към света на магията. Понеже — ти не знаеш, понеже никога не си обичала, и никога няма и да обичаш — след загубата на любов у теб се появява огромна дупка, празно пространство, което не може да бъде запълнено с нищо, което заплашва да те погълне изцяло и да те превърне в част от Нищото… Ето затова хората стават магьосници — те просто търсят в магията начин да се отърват от празнотата, да избягат в друг свят или в други светове… да обикалят по различни земи, да унищожават дракони, да спасяват принцеси, да шият разпокъсаните дрипи на Пространството и Времето, когато това се налага… с две думи, да се занимават с нещо, за да отвличат мозъка си, за да не експлодира от болка. В някои случаи обаче тъжното е, че не винаги се успява…

Той вдигна ръце, събра дланите си, след това ги раздалечи на около половин метър. Между тях се появи сияещият образ на млада жена.