Читать «Ловецът на елени» онлайн - страница 7

Джеймс Фенимор Купър

— Сега е юни, Хари, и между слънцето и нас няма нито едно облаче, така че съвсем не е необходимо да се горещиш — отвърна другарят му съвършено спокойно. — Всеки си има вкус и катеричката е в правото си да мисли каквото ще за ягуара.

— Да, но едва ли ще е много разумно да седне да го разправя на ягуара — изръмжа Марч. — Ти обаче си млад, безразсъден и ти прощавам невежеството. Хайде, Ловец — прибави с добродушен смях той, след като поразмисли малко, — хайде, Ловец, дали сме си клетва за приятелство и няма да седнем да се караме заради някаква лекомислена кокетка само защото по една случайност била хубава — особено пък след като ти никога не си я виждал. Джудит е родена само за мъж, комуто са поникнали всичките зъби, и глупаво е да се опасявам от някакво си хлапе. Какво разказваха делауерите за тая палавница? Защото в края на краищата индианците могат да съдят за жените не по-зле от белите.

— Казваха, че била красива и било приятно да разговаряш с нея, но прекалено много обичала да се въртят наоколо й обожатели и била лекомислена.

— Истински дяволи! Но в края на краищата кой ли учител може да се мери с индианците, щом става въпрос за познаването на човешката природа? Някои смятат, че ги бива само като следотърсачи или воини; аз обаче ти казвам: те са философи и познават човека също тъй добре, както бобъра, а жените — не по-зле от всичко останало. Характерът на Джудит е точно такъв. Нека ти кажа истината, Ловецо, щях да се оженя за това момиче още преди две години, ако не ме бяха спрели две неща, едното от които бе тъкмо нейното прекалено лекомислие.

— А кое е второто? — запита Ловецът, продължавайки да яде, като човек твърде малко заинтересуван от разговора.

— Второто е, че не бях съвсем сигурен дали тя ще ме иска. Тая палавница е хубава и знае това. Ех, момчето ми, нито едно дърво сред тия хълмове не е по-стройно от нея и не се привежда при полъха на вятъра по-леко, нито пък си виждал някога сърна да окача по-грациозно. И ако с това се изчерпваше всичко, всеки човешки език би я хвалил; но тя има такива недостатъци, че трудно мога да си затворя очите пред тях, и затова от време на време се кълна никога вече да не стъпя край това езеро.

— И тъкмо затова винаги се връщаш! Едва ли има по-сигурен начин човек да стори нещо от този, да се закълне, че не ще го стори.

— Ех, Ловец, млад и зелен си ти в тия работи и толкова ревностно се придържаш към възпитанието си, като че никога не си напускал поселището. А с мен работата е друга — не изпитам ли желание да се захвана за нещо, което ми е хрумнало, аз не се и кълна за него. Да знаеше всичко, което знам за Джудит аз, сам би оправдал и клетвите, и проклятията. Ето защо, понякога офицерите от фортовете на Мохоук наминават към езерото за дивеч или за риба и тогава онова същество сякаш се самозабравя. Това личи от начина, по който се гизди с накитите си и важничи пред своите кавалери.