Читать «Ловецът на елени» онлайн - страница 326

Ето защо, когато Разцепеният дъб застана отново пред пленника, изразът на лицето му бе вече друг. Той се беше отказал от намерението да спаси Ловеца и вече не беше склонен да забавя началото на сериозната част от мъчението.

Тази промяна бе съобщена на младите хора и те се бяха заели усърдно с подготовката за очакваното зрелище. Клони от сухи дървета бяха натрупани бързо около стъблото, шишовете, които щяха да забиват в месото на жертвата, бяха събрани още преди съчките, приготвени бяха и ремъците, с които той щеше да бъде вързан отново за дървото.

Всичко се извършваше в пълно мълчание. Джудит наблюдаваше с трепет всяко движение на червенокожите, а Ловецът стоеше привидно безразличен като боровете, които се издигаха по хълма. Все пак, когато воините се приближиха да го вържат, младият човек погледна въпросително към Джудит, за да разбере дали е по-добре да се съпротивлява, или да се подчини. Девойката му направи знак да стори последното. И само след минута той бе завързан отново за дървото и се превърна в напълно безпомощно същество, на което всеки би могъл да нанесе обида или злина.

Червенокожите бяха заети толкова усърдно с работата си, че не проговорваха нито дума. Минута по-късно кладата бе запалена и зрителите зачакаха неизбежния край.

Всъщност хуроните нямаха намерение да отнемат чрез огъня живота на жертвата си. Само бяха решили да поставят на най-сурови изпитания неговата телесна издръжливост, без да я изчерпват напълно. А след това, като край на всичко, да отнесат скалпа му в своето село. Но най-напред желаеха да смажат желязната му непоколебимост и да го превърнат в хленчещ клетник. Ето защо кладата от сухи храсти и клони беше поставена на известно разстояние — такова, че горещината скоро щеше да стане неприятна, макар и не веднага опасна.

Но както често става в подобни случаи, разстоянието не беше добре измерено и скоро езиците на пламъците почнаха да се издигат толкова близо до лицето на жертвата, че това щеше да има съдбоносни последици, ако Хети не се беше спуснала с прът в ръка през тълпата и не беше разпръснала горящата клада.

Много ръце се вдигнаха яростно, за да повалят на земята дръзката девойка, но главатарите не допуснаха тия удари, като напомниха на разярените си хора за нейното безумие. Самата Хети дори не съзнаваше опасността, на която се излагаше. След като пръсна кладата, тя се изправи и силно разгневена, се огледа, сякаш искаше да укори тълпата от диваци за тяхната жестокост.

— Бъди благословена за смелото и навременно действие, мила сестричке! — промълви Джудит, самата толкова отмаляла, че не можеше да се помръдне.

— Това бе сторено тъкмо навреме, Джудит — обади се в отговор жертвата. — Беше сторено великолепно и навреме, макар че накрая може да излезе и ненавременно. Но онова, за което загатнахте, трябва да стане по-скоро, за да не бъде твърде късно. Ако бях вдъхнал от тия пламъци, никой смъртен не би могъл да ме спаси. И както виждате, този път те вързаха челото ми така, че изобщо не мога да помръдна главата си. Хети искаше да ми направи добро, но по-голяма добрина щеше да стори, ако беше оставила пламъците да свършат своето.