Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 38

Д’Агоста вече беше бесен и полагаше големи усилия да се контролира. Подразни го, че Пендъргаст изглежда толкова равнодушен, толкова безгрижен въпреки дългото чакане.

— Господа, приемете моите извинения – каза главният изпълнителен директор на „Шарпс & Гънд“, махвайки с добре маникюрираната си ръка, – но денят се оказа твърде напрегнат. – Погледна часовника си. – Мога да ви отделя пет минути.

Д’Агоста включи диктофона и го сложи на масата, след това извади бележника си и го отвори.

— Искаме списък на всички бивши и настоящи служители, които са работили или са имали някакво отношение към охранителната система на Кантучи.

— Съжалявам, лейтенант, но данните за нашите служители са поверителни.

— Тогава ще се наложи да вземем съдебна заповед.

Ингмар разпери ръце.

— Ние, разбира се, ще се подчиним на закона, ако успеете да вземете подобна заповед.

— Вижте, господин Ингмар, очевидно е, че убийството на Кантучи е вътрешна работа – планирана и осъществена от човек, който е работил за вашата фирма и е имал достъп до вашия програмен код. Няма да бъдем доволни, ако си позволите да ни пречите.

— Това са само предположения, лейтенант. Всичко тук е под строг контрол. Моите служители се проверяват както тези на ЦРУ, ако не и повече. Искам да ви уверя, че сте поели по грешна следа. Сигурно разбирате, че охранителна фирма като нашата трябва да внимава с информацията за своите служители?

На Д’Агоста изобщо не му се понрави тонът на мъжа.

— Добре, Ингмар, значи искате да стане по трудния начин? Ако не започнете веднага да ни сътрудничите, ще вземем съдебна заповед и ще поискаме документите на служителите чак от Адам и Ева насам. Освен това ще ви завлечем на „Полис Плаза“ №1, за да ви разпитаме.

Той замълча, дишайки тежко.

Ингмар му отвърна със студен поглед.

— Както обичате. Вашите пет минути изтекоха. Господин Блаунт ще ви изведе.

Ревностният хипстър отпреди малко се появи отново, но сега Пендъргаст, който не беше продумал и сякаш не проявяваше интерес към разговора, се обърна към Д’Агоста:

— Мога ли да видя този брой на „Поуст“?

Д’Агоста му го даде, чудейки се какво цели агентът. Той го разгъна пред Ингмар и го вдигна пред лицето му.

— Сигурно сте чели днешния „Поуст“?

Ингмар грабна вестника с презрение, погледна го и хвърли върху масата.

— Но не сте прочели статията на Брайс Хариман на първа страница.

— Не ме интересува. Блаунт, изведи господата.

— А би трябвало, защото утре на първа страница ще пише за вас и вашата фирма.

Настъпи ледено мълчание. След малко Ингмар заговори:

— Заплашвате да уредите изтичане на информация към пресата?

— Изтичане? Нищо подобно. Точната дума е комюнике. Обществеността настоява да получи информация за убийството на Кантучи. Кметът Делило също е разтревожен. Полицията има задължение към обществеността да я информира за напредъка си. Вие и вашата компания ще бъдете илюстрация за този напредък.

— Какво искате да кажете?

— Водещата хипотеза за това престъпление е, че убиецът е работил във вашата фирма. Вашата фирма. Това лично ви превръща в лице, от което полицията се интересува. Не ви ли харесва определението: лице, от което полицията се интересува? Толкова пълно с мрачни внушения, с неясни намеци, без всъщност да казва каквото и да било.