Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 36

Чу се тревожно почукване.

— Не влизай! – изрева Озмиян, като същевременно търсеше нещо. Хвана тежащия килограм метеорит от никел и желязо и го запрати пак към Джоунс. Този път разкъса платното на две и събори картината от стената. Най-накрая грабна малка бронзова скулптура от Бранкузи и нанесе на лежащата на пода картина още няколко съкрушителни удара, довършвайки унищожението й.

Спря, дишайки тежко, и остави скулптурата да падне на пода. Унищожаването на картината, която беше купил за двайсет милиона долара от един търг на „Кристис“, му помогна да овладее гнева си.

Стоеше неподвижно и контролираше дишането си, позволи на нивото адреналин да спадне, чакайки сърцето му също да възстанови нормалния си ритъм. Когато усети, че се е върнал във физиологически нормално състояние, отиде до черното гранитно писалище и прегледа отново статията в „Поуст“. Откри съществена подробност, която беше пропуснал да види първия път. Името на автора.

Ето го и него: Брайс Хариман.

Натисна бутона на интеркома.

— Джойс, искам Исабел веднага в кабинета ми.

Отиде при картината и погледна надолу към нея. Пълна загуба. Двайсет и един милион долара и естествено, няма да може да вземе застраховката, след като лично я беше унищожил. Обаче изпита странно задоволство, че го е направил. Двайсетте и един милиона долара не можеха да стигнат до дъното на неговия океан от гняв. Този Брайс Хариман щеше съвсем скоро да разбере колко е дълбок, защото, ако се наложеше, щеше да удави копелето в него.

13.

Д’Агоста решително отказа, докато е на служба, да се вози в ролс-ройса на Пендъргаст – как щеше да изглежда подобно нещо? – и в резултат Пендъргаст се качи в патрулката им мълчалив и огорчен. Детективът не беше работил толкова отблизо с него от доста време и затова бе забравил какъв досадник можеше да бъде агентът на ФБР.

Докато сержант Къри ги возеше по лонгайлъндската магистрала, където трафикът беше „спри-тръгни“, Д’Агоста разгъна броя на „Поуст“, който беше купил тази сутрин, и отново хвърли поглед на крещящото заглавие. Тази сутрин Сингълтън го нахока, че не е стигнал до Изолда Озмиян преди Хариман, за да й внуши страх божи от разговори с медиите. Статията беше написана умело така, че да привлече вниманието на публиката, да повиши равнището на истерия и да осигури на Хариман постоянен поток от бъдещи „изключителни“ истории. Тя беше предизвикала яростта на Д’Агоста, която напредването на деня само усилваше. Каза си, че нищо не може да направи заради статията и просто трябва да продължи напред и да разреши случая колкото може по-бързо. Вече бяха открили мястото, където се беше заселил бащата на убитото момче – Пиърмонт, Ню Йорк, там работеше като барман. След като приключат с този разговор в Лонг Айлънд, Пиърмонт щеше да е следващата спирка на Д’Агоста.

Спряха пред полупразния мол в Джерико, където беше седалището на „Шарпс & Гънд“, и Д’Агоста се изненада, че централата на голяма фирма в областта на сигурността може да е на подобно място. Изглежда бяха заели далечния край на търговския център, който някога е бил магазин на ключов наемател, защото му се стори, че още вижда логото на „Сиърс“ на вече голата външна стена. Нямаше никакви признаци, че са там, като се изключи редицата резервирани паркоместа, пълни с коли, при това хубави. Много хубави. Изглежда „Шарпс & Гънд“ не бяха просто дискретни, а направо невидими.