Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 33

След като свърши с мястото на убийството, Пендъргаст продължи в мълчание грижливо да проучва музикалния салон, сейфа и останалите две помещения на този етаж в редовата къща. След това продължиха към горните етажи, а после се качиха на тавана. Агентът отново се озова на четири крака в праха пред и във сейфа на охранителната система, събираше и прибираше в епруветки доказателства.

Накрая се изправи наполовина под ниския таван.

— Любопитно – измърмори той. – Наистина много любопитно.

Д’Агоста не знаеше какво е сметнал за толкова любопитно, но не попита, защото беше наясно, че дори да го направи, няма да получи отговор.

— Както вече казах, трябва да е някой, работил в „Шарпс & Гънд“. Извършителят е знаел точно как работи системата. Като казвам точно, имам предвид буквално.

— Чудесна насока на разследването. А по отношение на другото убийство – имаш ли допълнителни разкрития за дъщерята?

— Да. Успяхме да вземем копия от някои закрити досиета от полицейското управление на Бевърли Хилс. Преди осемнайсет месеца е убила момче, докато е карала дрогирана. Блъснала го и избягала от мястото на произшествието. Озмиян успял да я измъкне чрез много добра адвокатска работа. Семейството на момчето не успяло да го преглътне. Отправило и заплахи.

— Още една очевидна насока на разследването.

— Разбира се. Майката на момчето се самоубила, бащата се преместил на изток. Опитваме се да разберем къде е, за да говорим с него.

— Подозирате ли го?

— Има силен мотив.

— Кога се е преместил на изток?

— Преди около половин година. Държим информацията под контрол, за да не се разчуе, преди да сме го намерили.

Те се спуснаха отново на първия етаж, където Пендъргаст се обърна към Къри и малката група полицаи, които бяха с него:

— Моля, трябва сега да прегледам документите.

Къри измъкна една папка хармоника от чантата си и я подаде на Пендъргаст. Агентът веднага седна на един стол и започна да я прелиства, като от време на време вадеше документи, за да ги прегледа обстойно, и ги прибираше отново.

Д’Агоста скришом погледна часовника си. Десет минути след полунощ.

— Виж, това е твърде дебело досие. Може да го вземеш у вас, за да го прегледаш на спокойствие – предложи той.

Пендъргаст вдигна поглед, а сребристите му очи проблеснаха от раздразнение.

— Преди да напусна сградата, искам да се уверя, че не съм пропуснал нещо.

— Добре, добре.

Д’Агоста потъна в мълчание, докато Пендъргаст продължаваше да прехвърля документите. Минутите отлитаха, всички чакаха с нарастващо нетърпение.