Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 174

Констънс скочи на крака от изненада.

— Алойшъс!

— Констънс – каза той и закрачи бързо към нея, но също толкова внезапно спря, очевидно несигурен. След неловък момент на мълчание я покани с жест да седнат на каменния назъбен парапет. Седнаха един до друг, а тя просто се втренчи в него, прекалено изненадана от неочакваната му поява, за да каже нещо.

— Как си? – попита той.

— Благодаря, добре.

— А момчето ти?

Когато чу въпроса, тя засия.

— Учи бързо и е толкова пълен с нежност и състрадание, добро момче. Излиза и храни дивите животни и птици, които слизат от хълмовете при него, без да се страхуват. Монасите казват, че е всичко, на което са се надявали, и дори много повече.

Отново настъпи неловко мълчание. Пендъргаст изглеждаше нехарактерно колеблив, но след малко заговори изведнъж:

— Констънс, няма лесен или елегантен начин да облека в думи онова, което трябва да кажа. Затова ще го изложа колкото може по-просто. Трябва да се върнеш с мен.

Това изявление беше дори по-изненадващо от неговото появяване тук. Констънс запази мълчание.

— Трябва да се върнеш у дома.

— Но моят син…

— Мястото му е тук с монасите като ринпоче. Току-що каза, че той изпълнява тази роля възхитително. Но ти не си монахиня. Твоето място е в света – в Ню Йорк. Трябва да се върнеш у дома.

Тя пое дълбоко дъх.

— Не е толкова просто.

— Осъзнавам го.

— Трябва да се вземе под внимание и нещо друго… – Тя се поколеба, търсейки думи. – Какво точно ще бъде… какво ще означава това за нас?

Най-неочаквано той взе ръцете й в своите.

— Не зная.

— Защо взе това решение? Какво се е случило?

— Ще ти спестя подробностите – започна той. – Но не много отдавна преживях нощ, в която бях напълно сигурен, че ще умра. Констънс, знаех го. И в този момент – в предсмъртния миг – ти се появи неочаквано в съзнанието ми. По-късно, когато кризата беше отминала и осъзнах, че все пак ще живея, имах време да размишлявам върху случилото се. Тогава осъзнах, че животът без теб не си заслужава. Имам нужда да си с мен. В какви точно взаимоотношения – като повереник, приятелка или… аз не знам… трябва да го измислим. Аз… моля те за търпение в това отношение. Въпреки всичко обаче, едно е сигурно: не мога да живея без теб.

Докато говореше, Констънс го гледаше внимателно в лицето. В изражението му имаше напрежение, а в леденосребристите очи – блясък, какъвто не беше виждала досега.

Той хвана ръцете й по-здраво.

— Моля те, върни се у дома.

Констънс дълго остана мълчалива, впила очи в неговите. После кимна почти незабележимо.

Комментарии

1

Главният герой от американския анимационен филм „Как Гринч открадна Коледа“. – Б. пр.

2

Герой в традиционните афроамерикански приказки от южните щати. В случая означава, че Пендъргаст се чувства прецакан. – Б. пр.

3

Свиване, сбръчкване. – Б. пр.

4

Разговорното наименование на новата сграда на Световния търговски център след унищожаването на „близнаците“ на 11.IX.2001 г. от ислямисти. – Б. пр.

5