Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 171

— Трофейната стая на Озмиян – измърмори тихо Пендъргаст, докато прибираше фенерчето в джоба си.

Д’Агоста преглътна.

— Шантав кучи син! – Не можеше да откъсне очи от празната паметна плоча в края на редицата трофеи. Онази, която е била предназначена за Пендъргаст.

— Да, шантав, но и човек с необикновени криминални умения за проникване през охранителни системи, криене на видно място и почти пълното заличаване на следи. Да вземем например много скъпата силиконова маска, която трябва да е използвал, за да играе ролята на Роланд Макмърфи. Съчетай тези умения с голяма интелигентност, пълно отсъствие на съчувствие и съжаление и наличието на силна амбиция, и ще получиш психопат от най-висок клас.

— Едно нещо не разбирам – каза Д’Агоста. – Как е влязъл в къщата на Кантучи? Искам да кажа, тя беше крепост, а онзи специалист по безопасност Марвин каза, че само служител на „Шарпс & Гънд“ е могъл да мине край всички аларми и контрамерки.

— Не е било толкова сложно за компютърен гений като Озмиян с цял отбор способни хакери. Те са били не само добре платени, някои от тях е изнудвал заради предишни хакерски престъпления. Били са оставени на милостта му в една от най-усъвършенстваните и мощни технологични компании в света. С достъп до всички най-модерни дигитални инструменти. Спомни си само какво направиха той и неговите хора, за да скроят шапката на този репортер Хариман. Дяволска работа. Като имаш на разположение такъв мозъчен тръст, влизането в жилището на Кантучи не е чак толкова трудно.

— Да, звучи логично.

Пендъргаст се обърна, за да излезе.

— Пендъргаст?

Агентът се обърна.

— Да, Винсънт?

— Мисля, че ти дължа извинение.

Агентът въпросително повдигна вежди.

— Бях глупав, отчаяно имах нужда от отговори, а като почнеш от кмета, всички ми скачаха по главата… Хванах се на въдицата на онзи репортер с неговата теория. А след това ти се озъбих, когато се опита да ме предупредиш, че теорията е погрешна…

Пендъргаст вдигна ръка, за да го накара да млъкне.

— Скъпи, Винсънт, теорията на Хариман сякаш отговаряше на фактите и беше много привлекателна като цяло. Не само ти се върза. Това е урок за всички ни: нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

— Вярно е. – Д’Агоста хвърли поглед на страховитата редица трофейни глави. – Никога не бих предположил това.

— Това беше и причината нашият отряд по „Поведенчески науки“ да не успее да изработи профила на човека. Защото той не беше, психологически погледнато, сериен убиец. Той беше наистина sui generis.

— Хм, какво значи това?

— Стара латинска фраза. Значи „единствен по рода си“. Клас сам по себе си.

— Трябва да изляза оттук.

Пендъргаст погледна празната плоча и табелката с името си под нея.