Читать «Ловецът на глави» онлайн - страница 168

— Чете ли за пресконференцията на Нюйоркското полицейско управление тази сутрин? – попита той, докато продължаваше да се върти със стола насам-натам.

— Да.

— Излезе, че убиецът, или Ловеца на глави, както ти го прякороса, е бащата на първата жертва. Антон Озмиян.

Хариман отново преглътна, този път по-трудно.

— Разбрах.

— Разбрал си. Много се радвам, че си го направил… най-накрая. – Петовски отново се вторачи в Хариман, фиксирайки го с поглед. – Антон Озмиян. Би ли го нарекъл религиозен фанатик?

— Не.

— Би ли казал, че е убивал като начин – цитирам – „да проповядва на града“?

Хариман потрепери вътрешно, когато чу своите собствени думи запратени срещу него.

— Не, не бих.

— Озмиян! – Петовски строши молива на две и с отвращение запрати парчетата в кошчето за боклук.

— Господин Петовски, аз… – започна Хариман, но главният редактор вдигна пръст, за да го накара да млъкне.

— Излиза, че Озмиян не се е опитвал да изпрати послание на Ню Йорк. Не е избирал корумпирани и покварени хора като предупреждение срещу масите. Не е отправял изявление към нашата разделена нация, че деветдесет и деветте процента няма повече да търпят произвола на единия процент богаташи. Всъщност той беше част от този един процент! – изпръхтя Петовски. – И сега, благодарение на теб, всички от „Поуст“ приличаме на някакви жалки тъпаци.

— Обаче и полицията…

Рязък жест му запуши устата. Петовски остана смръщен за малко, после продължи:

— Добре, слушам те. Сега имаш възможност да обясниш статиите, които написа. – Престана да се върти насам-натам, седна на стола със скръстени ръце и се облегна удобно.

Хариман мислеше трескаво, но нищо не му хрумваше. Откакто чу новините, непрекъснато разсъждаваше за това. Напоследък обаче бе преживял толкова стресови ситуации – арестуването, опрощаването и излизането от затвора, установяването, че теорията му за обезглавяванията е погрешна, че главата му беше зашеметена и празна.

— Господин Петовски, нямам никакво извинение – успя най-накрая да каже. – Стигнах до теория, която сякаш обхващаше всички факти. Полицията също я прие. За съжаление беше невярна.

— Теория, която предизвика необичайни безредици в Сентръл Парк, за които ченгетата също ни обвиняват.

Хариман наведе глава.

След известна пауза Петовски въздъхна дълбоко.

— Е, това поне е честен отговор – каза той. След това енергично се изправи на стола. – Добре, Хариман, ето какво ще направиш. Ще напрегнеш живото си въображение и ще преработиш своята теория така, че да пасне на Озмиян и онова, което е извършил.

— Не съм сигурен, че разбрах правилно.

— Нарича се пропаганда. Ще масажираш, бъхтиш и месиш фактите. Ще насочиш първоначалната си теория в нова посока, ще поразмишляваш върху някои от мотивите на Озмиян, които ченгетата не са споменали на днешната пресконференция. Ще кажеш и нещо за безредиците в Сентръл Парк и ще обединиш всичко в един репортаж, който ще представи нещата така, все едно сме държали пръста си на пулса през цялото време. Все още сме в Града на безкрайната нощ, а бремето на милиардерската класа продължава да виси на врата му. Разбра ли? А Озмиян е самото въплъщение на алчността, облагите, егоизма и презрението, което класата на милиардерите изпитва към работническата класа в града. Така, както сме писали през цялото време. Това е пропагандата. Схвана ли?