Читать «Лимони на масата» онлайн - страница 96

Според Елси майка ми направила голям въпрос от това, че задната врата се изметнала и резето влизало само наполовина и някой крадец можел за секунди да го избута и да я изнасили или убие, както си лежи в леглото, така че баща ми — щял, не щял, — отишъл да поправи вратата. Според Елси баща ми се зарекъл това да му е за последен път и дори цялата проклета къща да изгори до основи, за предпочитане заедно с майка ми, никой няма да го накара да иде там повече. Според Елси точно тогава, докато баща ми поправял задната врата, майка ми го цапардосала по главата с някакъв инструмент, после го оставила да лежи на земята с надеждата да умре и чак след няколко часа извикала линейка.

Според майка ми баща ми й вадел душата да си поправи задната врата, защото не искал да я мисли, задето е сама през нощта, което според него можело да се разреши по най-простия начин — да го приеме обратно. Според майка ми баща ми неочаквано дошъл един следобед, носейки сандъчето си с инструменти. Няколко часа седели и си приказвали за старото време и за децата, дори извадили снимки, които ги просълзили. Казала му, че ще си помисли дали да не го приеме обратно, но не и преди да поправи вратата, ако за това бил дошъл. Той взел инструментите и излязъл, а тя раздигала масата след чая, после седнала да доразгледа снимките. След време осъзнала, че не чува никакъв шум откъм работилницата. Баща ми лежал на една страна и издавал хъхрещи звуци; сигурно пак бил паднал и си бил ударил главата в пода, тоест в бетона. Повикала линейката — бавила се цяла вечност — и сложила възглавница под главата му, ето, да съм видел коя, окървавената.

Според полицията мисис Елси Ройс подала до тях жалба срещу мисис Дороти Мери Бишоп, която се опитала да убие мистър Станли Джордж Бишоп. Полицията направила пълно разследване и решила да не предприема мерки. Според полицията мисис Бишоп подала до тях жалба срещу мисис Ройс, която я злепоставяла пред жителите на селото, наричайки я убийца. Наложило се да си поприказват с мисис Ройс. Семейните вражди винаги им създавали проблеми, особено когато били от „разширен характер“, както в случая.

Баща ми лежи в болницата вече два месеца. Дойде в съзнание на третия ден, но оттогава насам няма голямо подобрение. Когато го приеха, лекарят ми каза: „Боя се, че на тяхната възраст процесите са скоротечни.“ Сега друг лекар ми обясни тактично, че „ще е грешка да храним големи надежди“. Лявата страна на баща ми е парализирана, има сериозна загуба на памет и нарушен говор, не може да се храни сам и се изпуска. Лявата половина на лицето му е набръчкана като дървесна кора, но очите му се забождат в мен, ясни и сиво-сини както цял живот, а косата му е винаги чиста и сресана. Не мога да преценя доколко разбира това, което му говоря. Има една фраза, която произнася ясно, но иначе почти не приказва. Изяжда гласните с изкривената си уста, а в очите му се чете срам от заваления говор. Предпочита тишината.