Читать «Лимони на масата» онлайн - страница 2

— Искам да ме подстрижете.

— Е, значи си улучил мястото. — И бръснарят го потупа по темето с гребена си, не жестоко, но не и съвсем леко.

— Отзад-и-отстрани-късо-отгоре-съвсем-леко-взето.

— Дадено — рече бръснарят.

Приемаха момчета само в определени часове през работните дни. Една табелка на вратата гласеше: „Събота сутрин не подстригваме момчета.“ Събота следобед и без това беше затворено, тъй че просто можеше да пише: „В събота вход забранен за момчета.“ Те трябваше да се подстригват, когато тук не влизаха мъже. Поне работещите мъже. Той ходеше в часовете, когато клиентите бяха пенсионери. Имаше трима бръснари, всичките на средна възраст, с бели престилки, разпределящи времето си между хлапета и дядовци. Мазнеха се на тези покашлящи старчоци, водеха тайнствени разговори с тях и се правеха, че страшно обичат работата си. Старчоците носеха палта и шалове дори през лятото и на тръгване оставяха бакшиш. Грегъри наблюдаваше разплащането с крайчеца на окото си. Тайно кратко ръкостискане и размяната е осъществена, а двамата участници се преструват, че изобщо не се е състояла.

Момчетата не оставяха бакшиш. Може би затова бръснарите не ги обичаха. Хем плащаха по-малко, хем не даваха нищичко отгоре. Освен това много шаваха. И дори когато майките им казваха да седят мирно и те кротуваха, бръснарят не спираше да ги удря по главата с длан като опакото на брадвичка и да мърмори: „Не мърдай!“ Беше чувал, че някои момчета си тръгвали с порязани уши, защото много се въртели. Не случайно на бръснарите им викаха главорези. Всички до един бяха смахнати.

— В отряда на вълчетата сме, нали? — Грегъри не можа веднага да схване, че говорят на него. Не знаеше дали да седи с наведена глава, или да погледне бръснаря в огледалото. Накрая остана с наведена глава.

— Не — каза той.

— Вече сме станали скаути?

— Не.

— Кръстоносци?

Грегъри не знаеше какво означава това. Помръдна глава нагоре, но бръснарят го чукна по темето с гребена.

— Мирно — рече той. Грегъри беше толкова уплашен от този ненормалник, че не успя да каже нищо, което бе взето за отрицателен отговор.

— Много хубава организация са кръстоносците. Помисли си дали да не се запишеш.

Грегъри си представи как го съсичат сарацински саби, как е набит на кол в пустинята и жив изяден от мравки и лешояди. В същото време трябваше да понася хладното кълцане на ножиците — винаги хладни, дори когато не бяха. Стиснал очи, той изтърпяваше гадното боцкане на падащата по лицето му коса. Стоеше там и не смееше да погледне, убеден, че бръснарят трябваше да е свършил преди сто години, но той беше толкова умопобъркан, че сигурно щеше да продължи, докато на главата му не останеше и косъм. Чакаше го и наточването на бръснача за обиране на врата; и сухото стържене на острието около ушите и по тила му; завирането на четката в очите и носа му за почистване на космите.

Всички тия работи те караха да примигваш стреснато. Но освен това в тази бръснарница имаше и нещо по-гадно. Нещо мръсно. Нещата, които не познаваш или не бива да познаваш, обикновено се оказват мръсни. Като шарения прът, какъвто имаше пред входа на всяка бръснарница. Той наистина беше мръсен. Там, където се подстригваше досега, имаше просто един стар чукан с виещи се около него ивици боя. Този тук работеше с електричество и през всичкото време описваше кръгове. Стори му се по-мръсен. И кошчето със списанията. Беше сигурен, че в някои има мръсотии. Всичко беше мръсно, ако поискаш да бъде. Това беше голямата истина за живота, която той току-що откри. Не че имаше нещо против. Грегъри обичаше такива неща.