Читать «Летен ден» онлайн - страница 6

Елин Пелин

Керо, да-ли, да-ли, да-ли, Керо, да-ли да дой-да… Посме всичко се потаи.

Информация за текста

Публикуван за пръв път в Летописи, IV, кн. 5, март 1903, с. 99–102 под заглавие: Един летен ден. Разказ от Елин Пелин. Със същото заглавие и с доста стилистични поправки включен в Разкази, т. I, 1904, с. 16–22, и почти без изменения в следните издания на Разкази.

Първообразите на някои от лицата в разказа несъмнено се коренят в наблюдаваната в родното село на писателя действителност. Племенникът на Елин Пелин д-р Ив. Велков съобщава: „Сборището [в Байлово] беше кафене «При чичо Петър с благите думи», гдето главният събеседник бе сам чичо Петър… Срещу кафенето, в близката съседна кръчма, се застояваше Дядката, по пътя минаваше и ръкомахаше неговият син — Павел Нямото; тук беше и Лукан «с тихия и равен говор», после Марко и всички други герои от «Летен ден»“ (Ив. Велков. Неговата родна къща. — Литературен фронт, бр. 33, 16. IV. 1949). — С новото заглавие, което дава име и на целия първи том, и след цялостна преработка включен в СI, 1938. Някои поправки при преработката за СI: „крайно отегчителен“ става „нерадостен“; „единствената суха и висока топола“ — „полусухата топола“; „анемичните лица“ — „жълтите лица“, „А времето душно и тежко“ — „Денят бе душен и тежък“; „Аз стигнах на ханчето тъжен и морен“ — „Отбих се на ханчето край шосето“. Зачеркнати са: от характеристиката на жителите на Горно Ровинище — „които много работят, но много и пият“; в характеристиката на Марко — „[Сивите му оченца играеха весело и подвижно] като на маймуна“; на Гаврил — „Неговата внушителна външност криеше една строга и повелителна натура“; вместо „и понеже обичаше жените, успя да създаде много славни истории за себе си“ — „Обичаше жените и си имаше историйки“. Силно е съкратена репликата на Дядката при отказа му да пее. Зачеркната е и част от разговора на Дядката с Гаврил, общите разсъждения. При отказа да плати, Дядката казва на цинцарина според първоначалния текст: „Нямам… Куче!… Два бельовци впрягам бе, не вярваш ли ме!…“ Стегнато и опростено е и описанието на свиренето на Пелинко.

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906

Редактор: Светла Гюрова

Издателство „Български писател“, 1972 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5263]

Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00

1

Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938