Читать «Ледена жега» онлайн - страница 193

— Чувствам се така, сякаш някой е издърпал килимчето изпод краката ми. Не само заради случая, но и за онова, което мислех, че представлява животът ми. Онова, което мислех, че представлява любовта. Притеснявам се на какво мога да имам доверие.

— А за вас доверието е жизненоважно. Липсата на такова вероятно изглежда… хаотична.

— Да — потвърди тя, но го каза без емоция. — Така се чувствам сега. Винаги съм си представяла, че разрешаването на случая на майка ми ще е чисто и подредено. Сега единственото, което чувствам е…

Хийт завъртя пръст в кръг.

— Сигурен съм, че е така. Особено когато доверието ви е било предадено на такова интимно ниво. Възможно ли е да става дума и за факта, че до този момент животът ви е бил дефиниран от това разследване, а сега то е приключило и вече не знаете коя сте?

Тя се надигна, за да го погледне в лицето.

— Не, разстроена съм, че още не е приключило и не искам да разочаровам майка ми.

— Не можете да я разочаровате. Тя е мъртва.

— А мъжът, който е наредил да я убият, е още на свобода.

— Тогава ще направите каквото трябва. Знам това от уникалната ви дефиниция на думата „отпуск“. — Тя кимна в знак съгласие, но без да се усмихне. — Моля ви да се опитате да останете под контрол, независимо колко ви е трудно. Недоверието води само до още недоверие. Като вирус е. Няма да можете да си вършите работата — или да живеете живота си, — ако нямате доверие на инстинктите си. Ще се стъписате. На кого имате най-голямо доверие, Ники?

— На Руук.

— Можете ли да обсъдите това с него?

Хийт сви рамене.

— Да.

— Открито? — Тя се поколеба, което отговори на въпроса. — Според моя опит с ченгетата, посетили тази стая, да можеш останеш спокоен в момент на криза е чудесно. Но като стил на живот това си има последствия. Не може всичко да понасяш стоически. Оставаш сам.

— Но сега не съм сама. Сега съм с Руук.

— Каква част от вас е с него?

Той не я накара да отговори, а остави тракането на часовника зад тях да изпълни тишината.

— Ако имаме късмет, в един или друг момент започваме да се борим с въпроса колко от себе си да покажем на другите. На работа. На приятелите си. На любимите си хора. При вас двамата с Дон тази борба е била физическа, без да споделяте емоции. И това е вършело работа заради приликата между вас. Нито един от вас не е искал връзката ви да се задълбочава, но не с всички връзки е така. Може да поискате да разкриете повече от себе си на някого другиго, но ако съдя по това, което ми казахте, обратното също е вярно. Така че за в бъдеще проблемът ще бъде в това, че Руук ще има нужда от повече интимност, отколкото ще искате да дадете. Което може да го отблъсне. Не сега, но някой ден това ще се случи. Или ще го допуснете до себе си, или няма. Или ще го оставите да ви види уязвима, или няма. И в зависимост от избора ви, ще изживеете последствията. Надявам се, че изборът ви ще бъде задоволителен за вас.

* * *

След сесията Ники стъпи на тротоара, изпълнена с повече въпроси, отколкото отговори, но едно нещо в живота й изглеждаше по-ясно. Жълтият фургон на „Уафълс и Динджес“, където продаваха храна за обяд, този ден беше паркиран една пресечка по-нагоре по Йорк авеню. Тя се нареди на опашката, като се чудеше какво да си вземе — нещо солено или нещо сладко, а накрая се спря на смес от двете — гофрета с бекон и сироп, и я изяде на една пейка под кабелите на лифта за Рузвелт Айлънд. Когато приключи, поседя още малко, загледана в кабинките с пътници, минаващи над нея на път към Ийст Ривър и й се прииска да напъха грижите си в запечатана капсула и да я прати в небето по стоманени кабели. Не се получи. Това стана ясно, когато до нея седна агент Барт Калън от Национална сигурност.