Читать «Легло от кости» онлайн - страница 8

Казано с други думи, Луси Фаринели, единствената ми племенница, която бях отгледала като собствена дъщеря, вярваше, че правилата се отнасят за простосмъртните. Самата тя бе непокорен федерален агент и технически гений, а животът ми без нея би бил празен и безсмислен.

— Имаме работа с доста умен тип — излезе тя най-сетне от банята, носейки две малки чаши и малка каничка.

— Значи работата е лоша — констатирах аз. — Ти рядко смяташ някого за умен.

— Хитър, умен за някои неща, но и прекалено самодоволен, за да осъзнае колко много не знае.

Наля кафето — силно и сладко, със светлокафява пяна отгоре — неин навик от годините й в местния офис на БАТО в Маями, преди да се забърка в „лоша стрелба“.

— Това BLiDedwood е доста прозрачно — тя постави до клавиатурата ми чашката и каната.

— Не и за мен.

— Били Дедуд — подсказа ми тя.

— Окей — оставих думите й да проникнат в съзнанието ми. — И все пак…?

Луси заобиколи бюрото откъм моята страна и чукна върху гранитния плот, „събуждайки“ двата дисплея зад мен. На тях се материализираха скрийнсейвъри в живо червено, златно и синьо, показващи едно до друго логото на КЦК и КВМЕ и карти за игра, демонстриращи двойка чифтове от аса и осмици — прословутата „ръка на мъртвеца“, уж държана от Дивия Бил Хикок по време на играта на покер през 1876 година, когато бил застрелян.

— Логото на КВМЕ — и тя показа „ръката на мъртвеца“, — и Дивия Бил Хикок, или Били, който бил застрелян в Дедуд, Южна Дакота. Ясно ли ти е сега, лельо Кей? Надявам се само да не е някой в нашия заден двор.

— И защо имаш, макар и минимално подозрение, че това е възможно?

— Използване на временен безплатен имейл адрес, който се саморазрушава или изтрива след трийсет минути? — размишляваше на глас Луси. — Окей… не е толкова необичайно, може да е всеки. След това този човек изпраща имейла до теб през безплатен прокси сървър, като в конкретния случай е избран такъв с високо ниво на анонимност, за който няма налично име на хоста. Намира се в Италия.

— Значи никой не може да отговори на имейла, тъй като временният акаунт се изтрива след трийсет минути и вече го няма.

— Именно.

— И никой не може да проследи обратно IP адреса, от който е изпратен имейлът — разплитах аз логиката й.

— На което разчита подателят.

— А ние трябва да приемем, че имейлът е изпратен от някого в Италия.

— По-конкретно Рим — уточни тя.

— Но това е уловка.

— Абсолютно — потвърди Луси. — Който го е изпратил, изобщо не се е намирал в Рим снощи в 18:30 наше време.

— Нещо за шрифта? — върнах се аз на имейла и прочетох отново:

НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВЕН ПАТОАНАТОМ
КЕЙ СКАРПЕТА

— Казва ли ни нещо? — попитах аз.

— Много ретро. Напомня за петдесетте и шейсетте години с големите квадратни очертания и заоблените върхове, които наподобяват телевизорите от онази епоха. Твоята епоха — дразнеше ме тя.

— Моля те, не се заяждай толкова рано сутринта.

— Eurostile е създаден от италиански типограф на име Алдо Новарезе — обясни ми тя, — а самият шрифт първоначално е бил предназначен за торинската фабрика „Небиоло Принтек“.