Читать «Легло от кости» онлайн - страница 2

Всъщност нямах никаква представа кой е застъпил на смяна в полунощ и се опитвах да си спомня кои коли видях долу на паркинга, когато пристигнах тук преди около час… Май само обичайните бели джипове и микробуси и един от камионите на мобилната група за обработка на местопрестъпленията, доколкото смътно си спомнях. Наистина не обърнах внимание, ангажирана с моя айфон, чиито звукови сигнали и съобщения бяха решили, че е дошло време да ми напомнят за предстоящите днес конферентни разговори, срещи, заседания и едно явяване в съда. Нетърпеливо си казах, че тази неразбория е следствие на така наречената многозадачност.

Трябва да обръщам повече внимание на случващото се около мен, укорявах се аз, но длъжна ли съм, за Бога, да помня и кой трябва да е дежурен? Това е просто нелепо. Обладана от някакво чувство на безпомощност, се сетих за моя завеждащ сектор „Разследване“ — Пийт Марино, който вече дори не актуализираше електронния си календар. Трудно ли беше наистина да щракнеш върху група имена и да ги пренесеш от една дата върху друга, за да мога да се информирам кой кога е на работа? Той обаче не го правеше вече от доста време и ми се струваше някак отчужден. Може би трябваше да го поканя на вечеря, да му сготвя нещо, което харесва, и да го разпитам какво се случва. Само че дори самата мисъл за това поставяше търпението ми на изпитание, а в момента такова сякаш изобщо не ми бе останало.

Психически разстроен, или може би по-точно е да се каже зъл човек.

Докато търсех в интернет, се вслушвах за нечии дебнещи стъпки, но не чух нищо, затова щракнах с мишката върху файловете и продължих да размишлявам върху все същите подробности, съзнавайки колко безсилна се чувствах и колко много ме нервираше това.

Този път получи каквото искаше.

Не беше нещо, което да не съм виждала досега или с което да не мога да се справя, но ме свари някак неподготвена снощи — една спокойна неделя у дома заедно със съпруга ми Бентън, на фона на тиха музика с разтворен върху кухненския плот МасВоок — в случай че се случеше нещо, за което трябва да науча незабавно. Занимавах се с приготвянето на едно от любимите ми блюда, risotto con spinaci come lo fanno a sondrio, чакайки водата в тигана да заври, докато отпивах от чашата с „Гехаймрат ризлинг". Това ми напомняше за неотдавнашното ни пътуване до Виена и трогателната причина, заради която бяхме там.

Потънала в мисли за хората, които обичах, готвех прекрасно ястие и отпивах прекрасно вино, когато точно в 18:30 източно стандартно време получих имейл с прикачен видеофайл.

Подателят не ми беше познат: [email protected].

Нямаше текстово съобщение, а предметът бе:

НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВЕН ПАТОАНАТОМ
КЕЙ СКАРПЕТА,

изписано с главни букви в получер шрифт Eurostile.

Първоначално се озадачих от 18-секундното видео без звук, показващо фрагмент от разходка със скутер в непозната за мен част от света. Видеоклипът изглеждаше невинен и не ми подсказа нищо при първото гледане. Бях уверена, че някой ми го е изпратил по погрешка, но записът внезапно свърши и плавно премина в изображение, което шокираше.