Читать «Легло от кости» онлайн - страница 5

— Орнаментира?

— Малки, мини бутилки, които превръща в орнаменти. След като изпие, каквото има в тях. Не си го чула от мен.

Сетих се за рождения ден на Марино, 11 юли. Никога не се чувстваше щастлив и с напредването на възрастта нещата явно бяха се влошили.

— Попитай го сама, лельо Кей — допълни Луси и аз си спомних за посещението ми при него в новия му дом в Западен Кеймбридж.

В къщата му, разположена на малък парцел с лице към гората, имаше работещи камини и истински паркет, както се хвалеше той. В мазето бе монтирал сауна, работилница и боксова круша — все придобивки, с които той се гордееше. Когато спрях с колата, с кошница с домашен киш с аспержи и сладък „салам“ от бял шоколад, той беше се покатерил на стълба и фиксираше под покрива низ от светещи малки стъклени черепи, малки бутилки от водка „Кристална глава“. Поръчал ги направо от спиртоварната и ги превръщал в орнаменти, побърза да ми се похвали той, преди да го попитам. „Подготвям се за Хелоуин“, весело бе допълнил и аз трябваше да се досетя, че отново е започнал да пие.

— Не помня какво трябва да правиш днес, освен може би да пуснеш кепенците на поредната свинеферма някъде — казах аз на Луси и изтласках от съзнанието си всички ужасни неща, които Марино някога бе правил под влияние на алкохола.

— Югозападна Пенсилвания — продължи тя да се оглежда из офиса ми, сякаш в него се беше променило нещо, за което би трябвало да знае.

Само че такова нещо нямаше. Или поне аз не се сещах. Хвойната-бонзай върху желязната заседателна маса бе ново попълнение, но това е всичко. Фотографиите, сертификатите, дипломите, които тя поглеждаше, си бяха все същите, както и орхидеите, гардениите и палмата саго. Извитото ми писалище с черна ламинирана повърхност, което напрегнато разглеждаше, сякаш го вижда за първи път, си беше същото. Както и черният гранитен плот зад стола ми, който тя реши да изследва отблизо.

Преди немного време се отървах от микродисектора, за да го сменя със „Сканскоп“, който ми позволяваше да разглеждам микроскопични слайдове, и аз наблюдавах как Луси проверява монитора, като машинално го включва и изключва. После вдигна клавиатурата и я обърна, след което се премести на верния ми микроскоп „Лайка“, от който никога нямаше да се откажа, защото няма друг инструмент, на който да вярвам повече, освен на очите си.

— Прасета и пилета в област Вашингтон… както обикновено — каза тя, продължавайки да се разхожда наоколо, да гледа вторачено, да докосва и повдига разни неща. — Фермерите си плащат глобите и продължават както си знаят — допълни тя. — Трябва някой път да те взема с мен, за да видиш кочини, където животните са натъпкани като сардели. И да се срещнеш с хора, които се държат ужасно с животните, включително с кучетата… — Приглушен звук обяви получаването на текстово съобщение и тя го прочете на екрана на своя айфон. — …Вади с помия, изтичаща в потоците и реките. — Тя изтрака отговор с палците си, усмихната, сякаш онзи, с когото общуваше, бе някой, когото обича, или поне бе забавен човек. — Надеждата е да заловим задниците във flagrante delicto и да сложим край на безчинствата им.