Читать «Легло от кости» онлайн - страница 14

Марино ми прехвърли слушалката, сгъна очилата с дебелите си пръсти и ги прибра в джоба на ризата си, докато набързо ми обясни: — Памела Куик. Тя в момента е на катера, така че връзката може и да не е много добра.

Жената се представи като морски биолог към „Ню Ингланд аквариум“. Гласът й звучеше забързан, леко враждебен. Каза ми, че току-що е изпратила имейл с фотография.

— Сама ще се уверите, че нямаме никакво време — настоя тя. — Трябва да я качим на борда незабавно.

— Нея? — реших да проверя дали съм чула правилно.

— Критично застрашен вид морска костенурка, която влачи кой знае от колко време рибарски такъми и… мъртвец. Не може да диша, вече едва показва ноздрите си над водата. Трябва да я изтеглим веднага над повърхността, за да не се удави.

Марино ми поднесе мобилния си телефон и аз видях снимка на млада жена… руса, със слънчев загар, в каки-панталони и зелено непромокаемо яке, надвесена през борда на пожарния катер. В ръката си държеше кука с дълга дръжка, с която теглеше нагоре влакно на въдица, оплетено около шокиращо голямо морско създание, кожесто и тъмно, чиито плавници бяха разтворени почти на широчината на катера. На няколко метра от издадената напред грамадна глава, едва видими под сините вълни, се забелязваха бледи ръце с боядисани нокти и люлееща се във водата дълга бяла коса.

Брайс остави на пода чифт леки, високи до глезена боти с излъскани кожени бомбета и найлонова горна част. Оплака се, че не е могъл да намери чорапи.

— Потърси в шкафчето ми за дрехи долу — казах му аз, докато се навеждах, за да изуя обувките си, а междувременно напомних на Памела Куик: — Това, което не можем да допуснем, е да загубим тялото или да го повредим по някакъв начин. Така че нормално не бих разрешила…

— Можем да спасим животното — прекъсна ме тя и разбрах, че моето разрешение ни най-малко не я интересуваше. — Но трябва да го направим веднага.

По начина, по който го каза, нямах никакво съмнение, че няма да чака нито мен, нито когото и да било друг, и не бих могла да я обвинявам.

— Направете каквото е нужно, разбира се. Но ще ни помогнете, ако някой го документира с видео или снимки — казах й аз, станах от стола си и когато усетих мокета под ходилата си, си спомних, че никога не мога да предвидя какво ще се случи в следващата минута от живота ми. — Опитайте се да не разбутвате влакното и такъмите, доколкото е възможно, и направете нужното да бъдат съхранени на всяка цена.

5

Влязох в асансьора до стаята за почивка, облечена в памучно облекло за работа на открито, с герба на КЦК на блузата и върху якето ми. Марино остави на пода два пластмасови куфара „Пеликан“ и заби палец в бутона за долното ниво.

— Разбрах, че си бил тук цялата нощ — казах аз, а той нетърпеливо отново натисна бутона.

— Имах да оправям разни документи и други неща. Беше по-лесно да остана.

Той мушна големите си ръце в страничните джобове на панталоните си и коремът му увисна над колана. Беше надебелял, но раменете му продължаваха да са внушителни. По всичко личеше, че продължава да вдига тежести в залата на „Сентрал скуеър“, където имаше абонамент, която освен това бе боен клуб, или както там го наричаха, и се посещаваше предимно от полицаи, повечето от които от специалните части.