Читать «Легло от кости» онлайн - страница 13

Брайс ми донесе дрехите, а Марино продължи да разговаря с някого, който очевидно в момента бе на кораб.

— Не искаме никой да реже възли или каквото и да било, а каквито въжета има там, трябва да се отпуснат — каза той, докато Брайс постави униформата ми върху бюрото и се върна в дрешника за боти. — Сега затварям и ще се ти се обадя веднага пак по стационарния, защото връзката е лоша, а ще можеш да говориш и с доктора — допълни Марино.

Той заобиколи от моята страна бюрото и в същия момент се чу отварянето на асансьора в коридора, последвано веднага от нови гласове. Луси бе на път за хеликоптера си, а персоналът идваше на работа. Беше малко след осем.

— Огромна праисторическа костенурка се е заплела в южния канал — каза Марино и посегна към слушалката на стационарния телефон.

— Праисторическа? — възкликна Брайс. — Не мисля така.

— Кожеста костенурка. Почти изчезнал вид, който съществува от Джурасик парк — уточни Марино.

— Никакъв парк не е имало в юрската ера — с още по-висок глас го поправи Брайс.

— Стигат на тегло до цял тон — продължи да обяснява Марино, набирайки номер. На носа му са кацнали чифт очила, от ония, дето ги продават на стойки по улиците. — Някакъв рибар проверявал капаните си за раци, намерил я на разсъмване и се обадил на спасителния екип на аквариума, който има договорка с морския отдел на пожарникарите. Когато пристигнал пожарният катер и започнали да изтеглят костенурката, се оказало, че на въжето има закачена неприятна изненада… Памела? — каза той в слушалката: — Прехвърлям те на доктор Скарпета.