Читать «Легенда за пазара в Ел Масоа» онлайн - страница 2

Човекът с рижите коси слушаше внимателно и гледаше началото на залеза.

— Джалил, знаеш ли пещерата Ел Джафра?

— Знам я. Всеки, който остане няколко дни там, умира.

— Там има уран. Знаеш ли какво е уран?

— Не. Знам, че всеки, който остане няколко дни там, умира.

— Искам да взема от камъните на Ел Джафра. Имам нужда от тях, защото не мога да се върна в моя дом.

— Твоят кон има нужда от камъните на Ел Джафра?

— Да, Джалил. Моите приятели са там и чакаме да ни разрешите.

— Камъни има много, вземайте.

— Не искаме така, Джалил. Тези камъни са ваши, ние трябва да ги купим.

— Камъните даваме без пари.

— Камъните на Ел Джафра са други. Трябва да ги купим.

— Добре. — рече Джалил. — И какво предлагаш срещу тях?

Едва сега той забеляза, че онзи с рижите коси носи кожена торба, на която започна бавно да развързва възлите, сякаш се страхуваше да се раздели с нещо, донесено отдалеч.

— Тази лампа ще свети до края на света и ще прави нощите ви като ден.

— В нашите домове светят свещи от камилска мас. Пък и кой ще живее до края на света…

— Вземи тогава тези жълти зрънца, с тях жените ви ще раждат без болка.

— Жените трябва да раждат в кръв и болка. — каза Джалил. — Иначе няма да обичат децата си.

— На това стъкло можеш да гледаш всички градове, всички реки, всички хора по земята.

— И моретата?

— И тях.

— Нямам право да открадвам градовете и моретата.

Чужденецът го погледна с молба.

— Нямам друго, Джалил, а камъните на Ел Джафра ми трябват.

Двамата замълчаха. Слънцето лягаше в червено фередже зад хоризонта, прощалните му лъчи бягаха по пясъчните хълмчета, удряха се в глинените стени, които от това ставаха още по-гърбави. Децата се бяха раздвижили, шляпаха в тлъстия прах и целуваха косматите ноздри на камилите, а майките ги викаха с ръце, защото след малко щеше да дойде сухия северен вятър; тогава всички ще приклекнат до стените, ще обвият главите си с тънки бели шалове и ще спят до гладното утро, когато терорът на слънцето ще смени терора на вятъра. Докато се събудят с един по-малко; тогава никой няма да плаче, ще оставят мъртвия на пясъка извън оазиса и ще се върнат да чакат вятъра, после слънцето, после вятъра…

— Аз мога да ви продам време. — каза рижият.

— Време ли?

— Време. Мога на всеки да дам пет, десет години повече, отколкото има да изживее.

— А откъде ще вземеш това време, човече?

— От себе си. Ние живеем дълго, ние имаме много години и можем да ги продаваме.

— И какво ще искаш срещу времето?

— Камъните на Ел Джафра.

— Моите хора не разбират за какво са нужни тези камъни. Вземи ги, а срещу годините искай нещо друго.

След това Джалил се изправи пред тълпата и извика:

— Този продава време, продава години живот. И ги дава евтино. Елате насам.